Беше прекрасна, топла и слънчева февруарска неделя, каквато рядко се наблюдава по това време на годината. С приятеля ми решихме да си направим малка екскурзия с пешеходен преход. След кратко умуване избрахме дестинацията - Източните Родопи - село Лисиците и скалния комплекс Чит кая, в района на град Кърджали.
Лично аз много харесвам Източните Родопи, дори повече от същинските (да ме прощават най-запалените им ценители). Освен че тази част на планината не е толкова популярна, в нея се срещат впечатляващи природни образувания, причудливи скали и спиращи дъха гледки, които не са до болка познати от снимки къде ли не.
Преди няколко месеца случайно се натъкнахме на информация за Чит кая и оттогава започнахме да мечтаем да посетим загадъчното място. В онзи момент бяхме в района около Кърджали, но за съжаление тогава не успяхме да разберем от мобилния интернет къде точно се намира търсената дестинация. Прибирайки се, се разрових по-подробно и разбрах: комплексът Чит кая е над село Лисиците, което е сързано с останалия свят чрез най-дългия висящ мост в България над язовир Студен кладенец близо до град Кърджали.
Преди бяхме ходили до моста и дори се качихме на него, но до самото село не стигнахме.
В прекрасната слънчева неделя решихме, че сега му е дошло времето. Тръгвайки от Стара Загора, минахме през Кърджали и оставихме колата след село Широко поле. Оттам, вървейки паралелно на жп линията, стигнахме до спирката на влака. Там има порутени сгради, тоалетна, скамейка... Мястото е леко страховито, но същевременно странно романтично. Излъчва особено спокойствие.
Непосредствено след спирката има горичка, която води до моста. Той е изграден от дъски, но има и арматура, така че е стабилен. Преминавайки по него човек придобива усещането, че се намира в корабче или лодка. Мостът се люлееше, сякаш плава. Вятърът допринасяше за засилване на чувството. Панорамата, откриваща се от моста, е несравнима. Има интересни скали във водата и прекрасна гледка към Кърджали на фона на планината. След няколкоминутно „плаване” с доста паузи за снимки стигнахме село Лисиците.
Трудно ми е да пиша за това място. Който е ходил до крепостта Букелон, знае, че тя се намира на края на България. Аз обаче, отивайки там, останах с чувството, че е на края на света. За Лисиците пък усещането ми беше като за място, намиращо се след края на света, ако изобщо може да се даде такова определение...
Паралелно с това селото е само на 15 километра от Кърджали. При ясно време, на каквото случихме, градът се вижда прекрасно, сякаш е на педя разстояние. А същевременно доста от къщите в Лисиците се рушат, вода има само в една-единствена чешма в началото на селото, „уличките” са осеяни с камъни, навсякъде има кал...
Но хората са отзивчиви и дружелюбно настроени. Попитахме за Чит кая и на драго сърце ни упътиха. Имаше и табели и маркировка, пък и аз бях чела в интернет. Забравихме си GPS-а в колата, но той едва ли би помогнал кой знае колко, защото „Това не е Будапеща”, както се изрази моят другар. Уж имаше няколко пътеки, уж откъдето и да се тръгне все се стигало до Чит Кая, уж... Няколко пъти „следвахме” маркировката и все безуспешно – или свършваше в двор, или в нищото. Бяхме на крачка да се откажем, а ние не сме от тези, които лесно се предават.
След няколко минути размисъл, решихме да се изкачим на най-близкия хълм и да погледнем от там. Тъй като фотоапаратът ми има 43-кратно увеличение, успях да фокусирам „нещо” на най-високия връх. Увеличавайки го разпознах скалното образувание, което бях видяла на снимки в интернет. Най-после разбрахме къде се намира търсеното място и вече нищо не бе в състояние да ни спре!
Но къде беше пътеката, за достигане до скалите, така и не успяхме да разберем. Навсякъде имаше тръни и кал. Решихме да си проправяме път по възможно най-краткия маршрут. Доста се озорихме, но мисълта за заветната цел ни даваше сили да продължим напред. За никакво отказване не можеше да става дума вече. Най-после стигнахме върха и пред нас се откриха чудни причудливи скали с най-разнообразни форми. Веднага отбелязахме, че цялото приключение определено си заслужаваше. Мястото е невероятно, обаче имаше ужасен вятър. За съжаление беше най-силен на самия връх, а точно оттам гледката е изумителна. Виждат се Кърджали, язовир Студен кладенец с моста, село Лисиците... Приказно е!
Постояхме малко, защото беше опасно, поради силния вятър. За съжаление не успяхме да обиколим всичко и не видяхме скалните ниши, но все пак се докоснахме до тази невероятна красота, която трудно може да се опише с думи. Освен това си обещахме, че ще дойдем пак, а вече знаем къде точно се намира загадъчното място и определено ще ни бъде много по-лесно. Следващия път ще го обиколим цялото. Сигурни сме, че ще си струва.
Слизането изненадващо се оказа значително по-лесно. Случайно успяхме да открием достъпни места и доста бързо се озовахме в селото. Оттам отново ''плавахме'' по моста и след половинчасово ходене стигнахме при колата.
Денят бе прекрасен и запомнящ се. Направете си и вие подобен на това магическо място, отдалечено от останалия свят.
*
Текстът и снимките са изпратени от Ивелина Желязкова за рубриката ни Стани автор. Споделете и вие своите пътеписи, фоторазкази и всякакво друго вдъхновение за пътешествия на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
