Свеж въздух, топъл чай и кравешки барометър – или какво да очаквате от една разходка до хижа Мальовица.
Хижа Мальовица се намира в подножието на връх Мальовица в Рила и е добра изходна точка за дълги преходи до Страшното езеро или до самия връх. Сама по себе си хижата също представлява отлична възможност за разходка и отдих, особено за по-неопитните планинари.
До хижата може да се достигне като се премине през Самоков, по пътя за групата села, носеща името Искровете (Мала Църква, Маджаре и Говедарци), които напоследък стават все по-популярни центрове за селски туризъм.
Началото на маршрута е при ЦПШ Мальовица (как се стига до ЦПШ Мальовица), вляво от пистата, където се намира означението „Национален парк Рила“. Маркировката е в бяло-синьо-бяло, а за достигането на хижата е необходим около час.
Пътят не е особено стръмен, но е каменист. Изкачването е леко и подходящо за начинаещи планинари, но все пак се облечете удобно. На някои места паралелно с основната пътека има друга, по-равна. И двете са еднакво лесни и водят до едно и също място, като няма отклонения, които да заблуждават и има достатъчно означения. При топенето на снеговете по пътеката се стичат вади, през юли и август обаче е суха. За по-ранни преходи е препоръчително обувките да са водонепропускливи.
На около двадесетина минути от началото на пътеката се намира чешма с прясна планинска вода. Заради химичния й състав не е желателно да се пие голямо количество, но вкусовите качества на водата са неоспорими.
При преминаване на маршрута през лятото можете да се насладите и на горски плодове направо от планината. През ранния юни поляните са изпъстрени с красиви минзухари. Но без значение какъв е сезонът, въздухът е неповторим.
Накрая на пътя ви очаква хижата, а за по-подготвените, това не е край, а възможно начало.
Приятна изненада за посетителите на входа на хижата е кравешкият барометър. Уредът е окачен отдясно на вратата и представлява дървена дъска с издълбана крава и стърчаща опашка, по която се ориентираме какви са метеорологичните условия наоколо. Тестваме и според указанията при мъгла опашката би трябвало да не се вижда (ако опашката се клати - има вятър, ако я няма - има ураган). Преценката на барометъра е безпогрешна. Въпреки че мъглата закрива гледката към връх Мальовица, тайнствената атмосфера компенсира загубата. А и чаят с истински планински билки, приготвен в хижата, в това време е истинска наслада. Топли и ръцете, и душата.
Около хижата има и бунгала, които за съжаление са затворени (към месец юни 2014 г.), очаква се да бъдат ремонтирани.
След като се наситите на гледката, на свежестта на планината и си отпочинете, можете да се върнете по същия път, но внимавайте с каменистата пътека да не се окажете с обелено коляно. За Рила все пак малката жертва си струва.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
