Не искате такси? В Куба няма как да не искате такси.
Удивително е, че тези червени, зелени и яркорозови коли на възраст минимум 60 години изобщо успяват да запалят. Съмнителната им техническа изправност кара човек да се замисли дали нямат дупки на пода и случайно не се задвижват по метода на Флинтстоун – с крака по асфалта. Кубинският технически гений обаче не спи и всеки ден прави от нищо нещо. Това вероятно е единствената държава, в която ще видите толкова много жигули с лед светлини да пърпорят насам-натам, а завали ли – толкова много коли да се оказват с найлонови покриви, домашна изработка.
По улиците на кубинските градове ще видите всякаква автоекзотика от 50-те години - стари москвичи, жигули, понтиаци, шевролети, както и стотици автомобили, чиято марка няма как да отгатнете, понеже са сглобени от части на всякакви други марки. Собствениците им сами или с помощта на приятели стягат, боядисват и връзват тук-там екземпляри, които на повечето места по света биха заминали директно за скрап. А когато основното е готово (т.е. колата се движи), към нея се добавят всякакви екстри - лед светлини, неочаквано шумни тонколони, а по-екстравагантните си позволяват да монтират дори и странични огледала!
Още първото такси, което взехме в Хавана, се оказа истински феникс. Шофьорът ни показа снимки на вида, в който беше взел колата – половинка от шаси, ръждива, цвят – невъзможен за определяне, вероятно жертва на пожар. За осем месеца, малко по малко, собственикът беше събрал нужните му части, беше доизградил шасито, беше се снабдил с двигател, че даже и с радио за разкош. Вярно, вътре човек се чувства все едно се вози в консервна кутия, а не в кола, но на това му викат кубинска екзотика. Седалките – всичките с различна форма. До една с различна тапицерия.
Таксиметровият шофьор в Хавана не е просто шофьор. Той е и полиглот, и гид, и бюро справки. Той ще ви предложи да ви разведе из улиците на кубинската столица, да ви покаже най-важните сгради, да ви разкаже истории, които няма къде другаде да чуете. Ще ви сподели мнението си за правителството, за чужденците, за кубатона (кубинската форма на регетона – обожавана или презирана). Ще отговори на всичките ви въпроси – а ако сте за пръв път в Куба, ще имате много въпроси! Само спазарете цената предварително и направете първата си обиколка на Хавана с таксиметров гид.
И като казахме пазарене, ето как да се пазарите за превоза с такси в Куба. Добре е да знаете, че има два вида таксита – държавни (те имат сини регистрационни табели и таксиметър, спрямо чиито показания плащате) и частни. Частните таксита нямат таксиметър, така че от уменията ви в пазаренето зависи за колко песо ще се приберете. Ако цената не ви хареса, винаги можете да отидете при следващото такси – тук недостиг на таксита не се наблюдава. Можете да попитате в хотела си колко горе-долу излиза с такси до желаната от вас дестинация. После се пазарете за по-малко.
Второто такси, на което се качихме, се оказа с изключително бъбрив, дружелюбен млад шофьор. Бяхме спазарили 8 песо от центъра на Хавана до хотела ни. И тъй като цената вече беше ясна, а приказката ни – сладка, забелязахме как шофьорът прави огромен кръг около хотела ни, върти из квартала и току свива в грешната посока. Вместо за 10 стигнахме за 25 минути. Което ни наведе на две мисли. Първо, ако не се опасяваше, че ще си тръгнем, младежът би спрял и би си говорил с нас цяла вечер, без да се налага да навърта километраж. И второ, явно и 8 песо са били твърде много за нашата отсечка.
Друго интересно нещо, което ще ви направи впечатление – в Куба дори и да нямаш вид на човек, който търси такси, получаваш десетки оферти в минута. Коя от коя по-убедителни, със силни аргументи от вида на „Кога друг път ще се возиш в шевролет от 50-те по улиците на Варадеро?“ и „Само за 5 песо!“. Логиката се пропукваше само на едно място – бяхме на две пресечки от хотела си. Но фактът, че нямате нужда от такси, не означава, че такова не може да ви бъде предлагано... дори докато си карате колелото. Намалява таксиджия с доста отчаян вид и навел се до десния прозорец, кара успоредно на моя колоездаческа милост и й предлага да я метне донякъде.
Третото такси, в което се качихме, на пръв поглед беше съвсем нормално. Но на втори и трети поглед нещата станаха по-други. „Виждам пътя“, чувам полуужасения – полуразвеселен глас на спътничката си. „Да бе, и аз“, казвам разсеяно и зяпам през прозореца. „Не-е-е. - настоява тя. - Под краката си!“. Поглеждам надолу – в настоящия под (вероятно бивше дъно на вана) има дупка с размер на юмрук, през която можеш да видиш шосето. И при нужда, да провреш крак и да включиш споменатото задвижване ала семейство Флинтстоун.
Малко по-късно установяваме че и в радиото на колата има нещо странно - странен механизъм или диск с една песен - и слушаме местен хит за 17-и пореден път.
За съжаление, една от най-отличителните снимки от Куба – на ято старовремски коли – скоро ще се превърне в ретро картичка. От началото на 2014 г. кубинските власти премахнаха ограниченията за закупуване на нови автомобили (от 2011 г., когато беше разрешен вносът на нови коли, досега да ги закупят имаха право само държави служители, лекари и хора с връзки). Макар цената на нова кола в Куба да е до 3-4 пъти по-висока в сравнение с други страни, а средната заплата да е около 25 долара, промените бавно, но сигурно настъпват. По булевардите вече фучат чисто нови китайски автобуси
С други думи, ако отдавна мечтаете да видите Куба, направете го по-скоро.
Вече ви се ходи в Куба? Вижте най-добрите оферти за пътуване до Куба!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!