Днес ви каним на една виртуална разходка из улиците и миналото на София, която представя част от историческия маршрут на historicalroutes.bg.
Ще започнем от Орлов мост, ще преминем през знакови улици и ще ви срещнем с красиви софийски домове и вълнуващите истории зад техните фасади.
1. Орлов мост – Четирите орела са „долетели“ на това място през далечната 1891 г., за да бъдат един от символите-пазители на българската столица. Орловият мост е построен във време, когато София решително се променя и вдъхновено заменя тесните османски сокаци с приветливи широки улици, разкрасени с новата европейска архитектура на града. Проектът е дело на Вацлав Прошек, а много важна роля при строежа имат неговите знаменити братовчеди Иржи и Богдан – да, същите, които построяват и бирената фабрика, някога разположена срещу сградата на Българска национална телевизия.
2. ОУ Васил Априлов – Училището на улица „Шипка“ 40 пази разказите за българските национални приоритети и за таланта на трима от големите строители (в прекия смисъл) на София преди повече от 100 години. В началото на XX век образованието е една от най-важните задачи на държавата. През 1911 г. се обявява голяма обществена поръчка за изграждането на 8 столични училища, спечелена от триото Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. Тримата архитекти, проучили как се строят модерни училища в Германия, Австрия и Швейцария, се справят с проектирането само за няколко месеца, така че всяка отделна сграда да бъде архитектурна ценност и да буди уважение.
3. Къщата на архитекта Фингов – Къщата е паметник на архитект Георги Фингов, но и на сецесионовата красота на емблематичната улица „Шипка“. Творецът Фингов, роден в Калофер и изучил архитектурното изкуство във Виена, построява сградата за своето семейство като влага „цялото си изкуство и душа“. Но само няколко години по-късно е принуден да я продаде заради финансови проблеми. И до днес очарователният дух на къщата се пази от красивата женска скулптура на главния вход.
4. Къщата на професор Шишманов – Двуетажната къща на професор Иван Шишманов създава усещането за архитектурно съвършенство със своите размер, симетрия, едва забележим централен ризалит с двускатен покрив и дървена стряха. Не по-малко интригуваща е историята зад изящната фасада, а многостранният живот на Иван Шишманов е трудно да се опише. Учил и работил в различни части на Европа, от Швейцария до Украйна, Шишманов е завършил педагогика и философия, бил е доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г., преподавател по литература, министър на просвещението, приятел на Иван Вазов и на румънската кралица Елизабет, в чиито сини очи дори е виждал „ангелска душа“.
5. Сецесионовата къща – Един от най-интригуващите уроци по сецесионова архитектура (до втория етаж, над който сградата е надстроена по-късно) е разположен на кръстовището между улиците „Шипка“ и „Сан Стефано“. Kъщата е резултат от работата на архитектa-революционер Никола Юруков, изучил се също във Виена. Деец на ВМОРО и защитник на идеята за неделимостта на Македония от България, архитектът участва във войните от 1912 до 1918 г. След това променя възгледите си и поддържа идеята за независима Македония като част от Балканска федерация, заради което, по ирония на историята, е убит през 1923 г. съгласно присъда на вътрешната македонска революционна организация. Виж още тук.
6. Клиниката на д-р Функ (бул. „Кн. Ал. Дондуков“ №59) – През 1903 г. София се сдобива с една от най-ранните си сецесионови творби, останала и една от най-хубавите – гинекологичната клиника на австрийския лекар Лауе Функ, разпознал възможностите за работа в новообявената столица през първите десетилетия след Освобождението. Проектът е поверен на арх. Киро Маричков, който със своя партньор арх. Георги Фингов създава нова забележителност за София. Маричков и Фингов изграждат несиметрична фасада, изпъстрена от различни издатини, балкони, прозорци с декорации и дървената стряха, която през следващите години ще се използва често от българските архитекти като препратка към възрожденската ни архитектура.
7. Къщата на професор Горанов (ул. „Дунав“ №2) – Един от най-красивите софийски домове е бил собственост на Райко Горанов от Тетевен, университетски преподавател и професор по латински и древногръцки, голям дарител на университетската библиотека и съхранен в спомените на своите студенти като тайнствена и елегантна личност. Великолепните фасади са дело на архитект Карл Хайнрих и скулптура Андреас Грайс. И двамата улавят строителния дух на българските градове след Освобождението и избират да работят в София в продължение на десетилетия и до края на живота си. Виж още тук.
8. Трите къщи на д-р Калинков (ул. „11 Август“ №4) – На този адрес в началото на XX век, докторът по право и кмет на София след Първата световна война, Георги Калинков е притежавал три къщи. От улицата можем да видим най-новата от тях, предназначена за съпругата и децата му, и построена по проект на знаменития архитект Никола Лазаров. Фасадата ѝ се запомня най-вече заради оформлението на ъглите – на втория етаж чрез изнесени еркери с балкони, а на третия със скосяване и остри двускатни покриви. Декорациите включват обикновена геометрия редом до атрактивни лъвски маски около средния прозорец на третия етаж.
9. Къщата на банкера Буров – Продължаваме към улица „Московска“, по която можем да усетим присъствието на всички епохи от историята на София. На ъгъла на „11 август“ и „Московска“ е следващата вълнуваща история както на архитектурата, така и на България, от първата половина на XX век. Сдържаните орнаменти и детайли във фасадата откъм „Московска“ ни пренасят към почерка на модернизма. Но мансардата, нейният корниз, интерпретацията на коринтски капители към входа откъм „11 Август“ все още ни връщат към чара на сецесиона. Сградата от 1933 г. е на прехода между двете епохи, сякаш като удачен символ на интригуващия и изпълнен с превратности живот на своя собственик – големият банкер, политик и родолюбец Атанас Буров.
10. Сградата с басейна – Сградата носи архитектурата на модернизма от 30-те години на XX век, когато в София има строителен бум, а архитектурният образ на града непрекъснато се променя. В сградата на бул. „Цар Освободител“ можем да видим хитрото разнообразяване на фасадата чрез парапетите и двойките колони по терасите. Оглеждайки сградата от улицата обаче, не можем да предположим до къде се е издигнал стремежът за удобство от страна на собственичката Пейкова и проектанта Васко Василев. Отговорът е на покрива, където е изграден малък плувен басейн, съхранен до днес и част от съвремeнно пространство за култура.
Очаквайте втората част с някои от най-красивите „дворци“ на София!
Следете историческия маршрут във Фейсбук ТУК.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
