Разходката в планината е приятно занимание. И още по-приятно би било, ако там, подобно на градовете, не се срещаха купища хора. Всякакви хора. Понякога странни хора. Друг път досадни хора. В редки случаи – приятни хора (като вас самите, разбира се).
Следва класация на 10-те основни типа хора, които можете да срещнете в планината – независимо дали набивате крак по някоя лека екопътека или юнашки катерите върхове.
1. Заблуденият
Това е човек, който няма представа как е попаднал в планината. Не знае къде се намира, нито къде отива, не разпознава маркировката, нито може да различи дъб от бор. Облечен е в дъждобран насред 30-градусов пек. Ако го оставите да се прибира сам, вероятно ще прекара дни наред в обикаляне в кръг, докато не свърши като закуска на лешоядите. Тъй като и самият той е наясно с това, се придържа плътно залепен за групата си и не може да изглежда по друг начин освен като гърмян заек.
2. Семействата с малки деца
Похвалната практика да се водят от малки децата сред природата, е погрешно схващана от някои родители, които достигат до известни крайности и използват планинските преходи, за да си починат от потомството си. Децата биват експлоатирани като мравки-разузнавачки, които трябва да търчат напред в търсене на правилната пътека. Или биват оставяни на естествения подбор да подскачат по хлъзгави речни камъни, докато родителите изпадат в нирвана, люпейки семки с пакети по горските пътеки. Всеки опит за писъци и мрънкане биват последвани от изпращане на чаветата по храсталаците – в търсене на горски ягоди и Полски Тръмбеш.
3. Горският всезнайко
Тази свръхинформирана личност познава всеки треволяк, мъх, гъба и насекомо в планината. И щедро споделя познанието си с всички останали, като леките, ненатрапчиви горски беседи имат потенциал да ескалират в безкраен порой от латински наименования, периоди на цъфтеж, месеци на миграция и рецепти за билкови отвари при гастрит и пневмония.
4. Кифлата на токчета
Тя най-вероятно е смятала, че ще ходи на "Витошка", а не на Витоша. Клатушка се заплашително на токчетата си и изглежда така, сякаш всеки миг ще си счупи и двата глезена, на няколко места. Оплаква се от нелеката житейска ситуация, в която неочаквано се е озовала, но все пак отбелязва, че планинската настилка е по-равна от някои градски тротоари.
5. Бабите
Вече ви казахме – който го е страх от баби, да не ходи в гората! По принцип в бабите и дядовците по планините няма нищо лошо. Като изключим това, че е изключително дразнещо да видиш някой, роден 50 години преди теб, да подскача като перце по склоновете, докато ти се потиш и пухтиш с последните си сили. Освен това при някои мастити планинари нямате избор дали да си говорите или не. Имате право да мълчите. И да слушате истории от младините. Всичко, което кажете, ще бъде използвано за основа на нови истории от младините.
6. Турбо-мега-гига-планинарят
Той е роден с планинските обувки на краката си. Ненавижда всички, които не са турбо-мега-гига-планинари като него. Дори и да е тръгнал с приятели, върви на 20 метра пред тях. В раницата си има всичко, необходимо за екстремно оцеляване. Като цяло изпитва удоволствие да е в планината, стига да ги няма всички тия баир будали, които развалят пейзажа с марковите си маратонки и миниатюрните си раници, пълни с безполезни боклуци.
7. Човекът от близкото село
Тъй като това е местен човек, напълно безполезно е да го питате за пътя. Отговорът: „Значи, при Байовата поляна свивате вляво и вървите до Ганкината чешма, където хващате вече пътя за Марков дол, но не през сечището, а през Манастирището“ е дори по-безполезен от предхождащото го ваше незнание. Ако срещнете местен човек, по-добре го питайте къде отива и тръгнете с него.
8. Градските духом
Тези хора са пренесли целия си изпълнен с драми и житейски дилеми живот от града направо в планината. Те неспирно говорят за сметките за ток, за развода на съседката си, за цената на свинското и за пропуснатия час при козметичката. Нямат спомен нито как са дошли в планината, нито как са се върнали, защото се е преместило само тялото им, но не и съзнанието.
9. Автомобилните туристи
Това са всички онези хора, които стават към 2 следобед в събота и внезапно изпитват непреодолимо желание да отидат на природа. Поради не особено големите възможности за маршрути, останали в този час, те пълнят няколко коли с народ, изсипват се на някоя поляна, изпиват прилично количество литри бира, след което по залез се прибират, откъдето са дошли.
10. Откачалката
Вече казахме, че планината е като градската улица, така че няма причина тук да няма полагащата се доза ненормални хора. Свидетели и прорицатели на разнообразни божества, ексхибиционисти, прещракали дърдорковци - зад всеки храст може да дебне поредната откачалка.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
