Мексико е предпочитана туристическа дестинация от мнозина, когато става въпрос за плаж и море.
Освен със слънчевите плажове, обаче, страната привлича и с неустоимите си кулинарни специалитети. В случай, че сте попаднали в тази интересна страна за малко по дълго време, няма как да не сте се натъкнали на меню с традиционна местна кухня. И понеже сигурно дълго ще се лутате из него, то ние ви предлагаме кратко описание на мексиканските ястия, които действително си струва да бъдат опитани. Ето ги и тях:
1. Чилакилес (Chilaquiles)
Това ястие е много популярно и обикновено местните закусват с него. Представлява леко запържени царевични питки, нарязани на четвъртинки и гарнирани със зелена или червена салата (имайте предвид, че местните специалитети в повечето случаи са доста пикантни – в този случай червената салата е люта). Често върху ястието се добавят пържени яйца и пиле, а също сирене и сметана. Освен това в него винаги присъства боб – обикновено на пюре.
2. Посоле (Pozole)
Това е вид супа, като интересен факт е, че според антрополозите някога е била използвана като част от ритуални жертвоприношения. Днес тази супа се предлага почти във всички местни заведения в различни варианти – с пиле, със свинско или вегетарианска. Любопитното е, че за направата и се използват много различни билки и подправки, а също и царевица. Освен това, за да придобие характерният си вкус се вари дълги часове – понякога дори цяла нощ. Сервира се с репички, лук, маруля и обикновено се поръсва с лют червен пипер.
3. Такос ал пастор (Tacos al pastor)
Това е най-популярната разновидност на такос, като се смята, че датира от 20-те и 30-те години на 20 век, когато в страната пристигат голям брой ливански и сирийски емигранти. В превод “al pastor” означава “по овчарски”, а приготвянето му става като се нарязват тънки ивици свинско, пекат се на шиш, след което се поставят върху царевична тортила питка и се добавят лук, листа от кориандър и ананас.
4. Тостадас (Tostadas)
За направата на това ястие се използват остарели питки тортила, които се запържват до хрупкавост, след което се сервират според вкуса – с пюре от черен боб, сирене, варено месо, морски дарове и др.
5. Чилес ен ногада (Chiles en nogada)
Това е едно традиционно ястие, което се приготвя на националният празник на страната – 16 септември. То се явява и символ на страната, тъй като цветовете му съответстват на тези от знамето на Мексико – зелени чушки, бял сос и червени зърна от нар. Според местните Чилес ен ногада произхожда от град Пуебла, където е било сервирано за пръв път на Дон Аугустин де Итурбид – освободител и бъдещ император на Мексико. За да се приготви това ястие, чушките се пълнят с нарязано месо, плодове и подправки, след което се заливат със сос от сирене, мляко, орехи и бадеми. Накрая всичко това се поръсва със зърна от нар.
6. Елоте (Elote)
Това е най-обикновена царевица на кочан, която се сварява или изпича и се сервира на шишче. Продава се на почти всеки ъгъл в Мексико, като обикновено се поръсва обилно със сол, лют червен пипер, лайм, масло, сирене, майонеза и сметана. В случай, че не обичате някое от гореизброените е най-добре да кажете това предварително.
7. Енчиладас (Enchiladas)
Това ястие произхожда още от времето на маите, когато са се ядели тортила питки, увити около дребни риби. В наши дни освен риба се добавят и месо, сирене, морски дарове, зеленчуци, боб. Освен това, пълнените тортили се поръсват с чили сос и така се превръщат в перфектната закуска.
8. Моле (Mole)
Представлява гъст мексикански сос, който включва в себе си над 20 различни съставки, от които една или няколко са различни видове люти чушки. Най-известната разновидност на този сос може би е селското (poblano), което има цвят на ръжда и обикновено се сервира с пуйка или пиле.
9. Гуакамоле (Guacamole)
Гуакамолето отново представлява традиционен сос, който може би е и най-популярното мексиканско ястие. Съществува още от времето на ацтеките, а за да бъде приготвено са необходими пюре от авокадо, лук, домати, лимонов сок и люти чушки. Обикновено се сервира с чипс или като гарнитура.
10.Тамалес (Tamales)
Това ястие се е консумирало още от племената на инките, ацтеките и маите, които се нуждаели от висококалорична храна преди да влязат в битка. Приготвя се от царевично тесто, което се вари или готви на пара, а след това се обвива в листо – в наши дни най-често това е царевично листо, което се отстранява преди ядене.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
