Високо на билото на планински хребет над Свещената долина на Перу се намира легендарната цитадела на инките от 15-ти век Мачу Пикчу.
Това чудо на архитектурата на инките е едно от най-големите археологически открития на 20-ти век. Въпреки че е най-запазеният археологически обект от империята на инките, няма сведения за целите на Мачу Пикчу, тъй като езикът на инките е бил само говорен, а не писмен.
В резултат на тази липса на информация, има много различни теории, когато става дума за Мачу Пикчу, което го прави още по-интересно място.
И така, какво всъщност знаем за Мачу Пикчу? Нека разгледаме фактите, макар и да не са много:
1. Името "Мачу Пикчу" означава "Стара планина"
Археологическият обект Мачу Пикчу се намира в седловина между върховете на Мачу Пикчу (планината) и Уайна Пикчу. Макар и объркващо в началото, кръщаването на мястото на планината, до която се намира, всъщност има повече смисъл, отколкото очаквате.
На официалния език на инките, кечуа, Мачу Пикчу се превежда като „Стар връх“ или „Стара планина“.
Това ни кара да си задаваме въпроса дали първоначално се е казвал така, или името му е било изгубено през вековете и заменено с името на най-близката геоложка забележителност.
2. Хирам Бингам не е открил Мачу Пикчу
Когато Хирам Бингам се натъква на руините на Мачу Пикчу през 1911 г., той бързо споделя откритието си със западния свят. По-малко известен факт обаче е, че той всъщност е бил воден там от перуански водач на име Мелчор Артеага.
Всъщност Мачу Пикчу никога не е бил изгубен. Това е често срещано погрешно схващане, до голяма степен поради това, че никога не е било достигнато от испанските конкистадори при нахлуването им в Перу през 16-ти век. Местните хора всъщност са знаели добре за съществуването му, но испанците никога не са успели дори да се доближат, което е нещо, за което всички трябва да сме благодарни днес.
3. Аугусто Бернс вероятно е първият западняк, достигнал Мачу Пикчу
Не само Мачу Пикчу никога не е бил изгубен, но също така е възможно Бингам дори да не е първият западняк, който го е видял.
Отдавна се твърди от различни учени, че немският авантюрист и бизнесмен Аугусто Бернс е достигнал Мачу Пикчу и го е ограбил 44 години по-рано, през 1867 г.
Има дори карти, които показват препратка към руините още през 1874 г., затвърждавайки теорията, че Бингам със сигурност не е първият, стигнал дотам.
4. Не, Мачу Пикчу не е „Изгубеният град на инките“
Мачу Пикчу не било точно това, което Бингам търсел, когато направил своето епично пътешествие в Андите. Когато тръгнал, той наистина търсел „Изгубения град на инките“, известен също като Вилкабамба, където последните владетели на империята на инките са устояли срещу испанската тирания до смъртта си през 1572 г.
След разкопките на руините на Мачу Пикчу, Бингам стигна до заключението, че е намерил Изгубения град и публикува откритията си. Въпреки че били изключително неправилни, те наистина довели до световен интерес към Мачу Пикчу.
По ирония на съдбата Бингам всъщност се натъкнал на руините на Изгубения град по пътя си към Мачу Пикчу, но го отхвърлил без много да се замисли и продължил пътуването си.
Едва през 1964 г. Джийн Савой идентифицира руините като Вилкабамба, което е широко прието сред учени, историци и археолози като истина.
5. Бил ли е Мачу Пикчу храм, пълен с девици? Определено не!
След като Бингам се завръща в Мачу Пикчу през 1912 г. и започва разкопките на мястото, той прави предположението, че то е било използвано като светилище на Девите на Слънцето от религията на инките.
По време на испанското нашествие имало няколко хиляди от тези девици, известни още като Избраните, които били държани в подобни на храмове манастири.
Бингам прави това предложение, тъй като повече от 75% от първите няколко десетки открити скелети били идентифицирани предимно като женски.
Тази теория обаче отдавна е развенчана, тъй като по-голямата част от скелетите всъщност са мъжки, а не женски.
6. Мачу Пикчу не е бил използван за човешки жертвоприношения
Има много митове и легенди за Мачу Пикчу, че е използван като място за човешки жертвоприношения, но много малко научни доказателства подкрепят този факт.
Тази теория беше развенчана, но има много други места в рамките на империята на инките, където са се случвали подобни неща.
7. Най-вероятно е бил дворец на владетелите на империята на инките
След откриването му съществуват редица теории за предназначението на Мачу Пикчу. Някои твърдят, че това е била крепост на върха на планината, последният бастион на военачалниците на инките, докато други смятат, че е бил университет.
Въз основа на всички налични доказателства и стила, в който Мачу Пикчу е построен, има само една теория, която звучи логично. Тази теория гласи, че това е бил дворец на тогавашния владетел на империята на инките, Пачакути Инка Юпанки, който царувал от 1438 до 1471 г.
8. Мачу Пикчу се състои от близо 200 сгради
Мачу Пикчу се състои от около 200 сгради, като повечето са открити при по-нататъшни разкопки. Има храмове, площади, жилищни сгради, бани и други. От всички сгради, открити и идентифицирани до момента, най-впечатляващата и с привидно най-голямо значение, както и най-легендарната, е Храмът на Слънцето.
Конструкцията на Храма на Слънцето е една от най-впечатляващите форми на архитектура и зидария, открити на мястото.
Пример, където това е най-видимо, е в основата на храма, където изсечените каменни стени се сливат с естествена каменна пещера. Изработката е толкова естествена на вид, че е трудно да се приеме, че е направено от човека.
9. В Мачу Пикчу има повече от 3000 стъпала
Разходката по пътеката на инките до Мачу Пикчу не е за хора със слаби сърца. Трябва да прекосите височини, вариращи от 2 600 до 4 200 метра, да се изкачите и спуснете по множество ръчно изсечени камъни, преди да имате възможността да зърнете руините. След като сте там обаче, не става много по-лесно за краката ви. По криволичещите улици, пътеки и площади на археологическия обект има повече от 3000 стъпала!
10. Мачу Пикчу е устойчив на земетресения
Въпреки че се намира в пресечната точка на редица разломни линии, тази древна цитадела всъщност е устойчива на земетресения.
Истинско свидетелство за невероятните зидарски умения на народа на инките, тази устойчивост се дължи на прилагането на строителна техника, наречена Ashlar.
За разлика от традиционните строителни методи, при Ashlar не се използва хоросан, вместо това каменните блокове се изразяват с изключителна прецизност и пасват помежду си по забележително подобен начин на Lego. Камъните са толкова плътно прилепнали, че всъщност е невъзможно да се постави дори острие на нож между тях!
11. Без храна от околните долини жителите на Мачу Пикчу биха гладували
Мачу Пикчу имал над 600 тераси, като някои от тях били използвани за селскостопански цели.
Условията били перфектни и въпреки че културите процъфтявали, било невъзможно цялото население да се изхранва от място с толкова малко количество обработваема земя.
Тези тераси са конструирани толкова добре, че векове след разпадането на империята на инките някои все още се използвали за отглеждане на култури от местните хора, когато Бингам пристига.
12. Не е нужно да ходите пеша, за да стигнете до Мачу Пикчу
За добро или лошо, Мачу Пикчу е по-достъпен от всякога. Можете да вземете влак от Куско, столицата на Перу, до Агуас Калиентес, малко градче, разположено в долината под Мачу Пикчу.
Разположен точно на река Урубамба, този старинен град е последната спирка преди пътуването до върха. В Агуас Калиентес сте изправени пред две възможности: лесният начин или трудният начин. Трудният начин означава изтощителен 90-минутен преход нагоре по безброй стълби. Лесният начин е просто да се качите на автобус, който бавно се движи нагоре по планината, позволявайки ви да се отпуснете и да се насладите на гледките по пътя си.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
