В света има 17 вида пингвини, а ние ще ви запознаем с 18-я. Може да бъде забелязан в град Дънди, Шотландия и снегът никак не му липсва. Колкото и да е невероятно, той е свързващото звено между Шотландия и Антарктида, а в историята му има и българска следа. Статуите на петте пингивна в Дънди са една от най-симпатичните забележителности, която ще ви накара да се спрете, да се усмихнете и да снимате. Малцина обаче знаят историята им.
През 1911 г. авантюристично настроеният шотландец капитан Скот пристига на Ледения континент, придружен от 30-членен екипаж, десетина понита и кучета. Това е втората му експедиция дотам. Първата се проваля няколко години по-рано, но в нея участва и българин - Александър Геров, с корени от известния Хаджигеровски род от Копривщица. Той е първият български алпинист и племенник на Найден Геров.
В началото на 20-и век Александър и брат му Душко заминават за Англия. Душко остава там до края на живота си, но Александър и свободната му душа не могат да търпят чиновническия живот. Геров заминава с капитан Скот през 1902 г. по времето на първата (неуспешна) експедиция до Южния полюс. Това са и последните сведения за него, от тогава е и последното изпратено писмо до България. Знаем, че преди Антарктида плава до Лисабон и Чили, а пътищата му със Скот се преплитат в Сидни.
Историята на антарктическото приключение обаче продължава и след Александър Геров.
Когато по време на втората си експедиция капитан Скот и останалите англичани са почти достигнали до целта си, забелязват, че на стотина километра от тях се намира кампусът на норвежеца Амундсен, който също е тръгнал към Антарктида. Скот решава да избере четирима души, които да продължат с него - Байер, Отс, Уилсън и Ивънс. Със Скот стават петима, колкото са и пингвините в Дънди. Оказва се, че са закъснели. Приближавайки се, те забелязали отдалеч веещото се норвежко знаме.
Лошият късмет не спира дотам. Буря ги блокира за цели 8 дни при температура –40 градуса. Условията са тежки, а краят се оказва неизбежен.
Всеки от петимата, усетил смазващата сила на безизходицата, пише прощалното си писмо. Най-силно е писмото на капитан Скот, в което той казва, че тяхната смърт бляскаво потвърждава, че храбростта и стоицизмът са лични качества на английския народ.
Един паметник, весел и интересен по своето хрумване, се оказва интересна мрежа от съдби и истории, свързващи нашата страна с вечните южни ледове и Обединеното кралство.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
