Така се случи, че съдбата ме отвя в малко планинско южноиталианско градче.
Прекарах три години там - достатъчно, за да свикна с различията между нашите култури и да спра да се учудвам колко, всъщност, си приличаме.
Ето и нещата, на които ме научи животът в Сан Мартино.
1. Събота е работен ден.
Е, не за всички. Някои служители работят до петък на обяд.
2. В италианските семейства командва жената.
Мислех, че в южните страни мъжете са мачовци. Такива са, но на улицата. Вкъщи са под контрол.
3. Приготвя се зимнина.
Както в България, и в италианските села и малки градчета се отглеждат животни, правят се туршии и разбира се – вино и доматен сок.
4. Приема се за много странно жена да пие ракия.
Недай си боже пък, да седне на барче и да изпие цяла бутилка бира.
5. Италианците – създателите на операта, харесват нашенската чалга.
За тях това е екзотична ориенталска музика.
6. Мислят, че киселото мляко е гръцки продукт.
Всъщност кой може да каже какъв е със сигурност?
7. На празници най-важното нещо е храната.
И не само на празници. Храната в Италия е издигната в култ.
8. Боб със зеле и зелен боб с картофи са ястия от италианската кухня.
Винаги съм смятала, че са от българската.
9. На Коледа задължително се ядат морски дарове.
Не си и помисляй да кажеш, че не ти харесват. Ще ги обидиш много.
10. Спазват се традициите.
Например, ако някой се осмели да не кръсти първородния си син на дядото по бащина линия, бива порицаван и одумван от родата.
11. Не всички италианци се определят като такива.
Неаполитанците още живеят със славата на някогашното Неаполитанско кралство и казват: „Аз не съм италианец, аз съм неаполитанец.“
12. Имат си празник на градчето (селото), който е почти същия като нашите сборове.
Сергии, люлки, музика и ядене. Провежда се точно в деня на светеца - покровител, независимо дали е работен или почивен.
13. Всички зеленчуци се варят.
Дори и салата от зеле и моркови трябва да бъде сварена предварително.
14. Чесънът не се яде.
Въпреки, че присъства в почти всички ястия, чесънът служи само за аромат. После се отстранява.
15. Храната обикновено е в най-прост вид.
Без сложни съставки и много подправки.
16. Пица „Маргaрита“ е измислена в Неапол.
Пицарията, където е станало това, още си работи в центъра на града.
17. Италианците масово не дупчат билети в градския транспорт.
Ако те хване контрола обаче, глобата е от 40 до 200 евро.
18. Италианският не е единственият език.
Почти всяка област си говори собствен диалект, който понякога няма нищо общо с италианския.
19. Мислят, че кирилицата е руска азбука.
И веднага добавят, че е създадена от един монах, който се казвал Кирил.
20. Университет задължително се завършва с магистратура.
Иначе задължителното образование е до 16-годишна възраст.
21. Нудизмът е забранен.
Много се чудех защо дечица по на 1-2 годинки са с бански.
22. Според традициите къщата остава на най-малкия син.
Нищо, че ако бащата почине млад или е болен, за семейството се грижи най-големият.
23. Внимавайте като пресичате улици.
Правилата за движение не са много на почит тук.
24. В големите градове си пазете парите и документите.
Могат да ви измъкнат и чорапите от обувките без да се усетите.
25. В малките градчета и села е много спокойно.
Можете да се разхождате по всяко време на денонощието без да се страхувате, че нещо ще ви се случи.
26. Всички могат да танцуват танго.
За тях това е толкова естествено, че се учудват, ако кажеш, че не можеш да танцуваш.
27. Не се доверявайте на разписанието на обществения транспорт.
Може да тръгне и по-рано, и по-късно.
28. Хан Алцек е стигнал чак до Южна Италия.
Част от хората му са се разселили около днешния град Беневенто, а други са стигнали още по на юг, където има град Челе ди Булгериа и жителите му знаят, че са наследници на българи.
29. Много от къщите имат слънчеви панели по покривите.
Естествено. При толкова много слънце…
30. И последно. В Италия парите не растат по дърветата.
Доста трябва да се потрудиш, за да спечелиш минимална заплата.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
