По света има толкова много места, които искам да посетя, толкова събития, които да видя, толкова неща, които да чуя, а пък има само два фактора, които ме спират. Първият са парите, а вторият са парите, така че ми трябва доста силна мотивация, за да се вдигна нанякъде, без да съм свършил кеша, преди въобще да съм тръгнал. В последните три години обаче мотивацията сама си дойде, защото концертният туризъм неусетно започна да се превръща в една заредена с мелодия традиция, която ме води напред-назад по картата.
Използвам любимата си музика като повод да затегна колана откъм харчове известно време, да изтърпя до заветния момент, да си натъпча нещата в раницата и накрая да скоча в колата с приятел/и, за да потеглим към дестинацията, всеки път различна. Първият път, когато отидох на концертен туризъм, беше през 2013 г. в Солун за концерта на американската рок банда Clutch и после в Скопие на феста Taksirat, а миналата година вдигнах летвата с Pearl Jam във Виена и фестивалът Nishville в Ниш, където хедлайнери бяха The Original Blues Brothers Band. За тази година в календара ми са гръндж ветераните от Mudhoney в Белград през юни, а най-вероятно ще изскочи и някой друг концерт междувременно.
И така като гледам, не мисля, че нещо може да ме надъха за пътуване в чужбина повече от концерт, защото накрая, когато вече съм в България, опитвайки се да наредя спомените си, разбирам, че през цялото време музиката ме е отвеждала в правилното време, на правилното място, с правилните хора, без засечки. Въобще, това е перфектното перфектно – вижте по-долу защо.
Повече от всичко
Ако трябва да сме честни, България все още е затворена за редица ъндърграунд изпълнители, най-често, защото няма достатъчно публика. За щастие, това се променя в последните години и ъндърграунд сцената се издигна над водата, стъпила на раменете на една шепа ентусиасти, но, все пак, България по-скоро се явява случайна отбивка от пътя на нечие турне. От друга страна, стои въпросът с по-новите изпълнители, които не идват тук в момента на изгряването си на небосклона, защото промоутърите не искат да рискуват. Те знаят, че местната публика може да напълни стадион за AC/DC или за Мадона, но по-новите имена са скъп и рискован ход. Освен всичко това, по-масовата българска публика не е истински активна, трудно се събира и не е от най-платежоспособните, което прави невъзможно привикването на звезди като Кание Уест или Rolling Stones по нашите ширини.
Всичките изпълнители и групи, известни и неизвестни, обаче са в чужбина и, ако реагирате по-бързо с билетите, можете да си уредите кефа за всякакви музикални събития. Дори само балканската сцена предлага невероятна палитра от жанрове и разработени музикални платформи - EXIT в Сърбия вече запазена марка, Taksirat в Македония е страхотно ъндърграунд събитие с дълга история, в Румъния имат Electric Castle и B'estfest, а отделно се организират концерти на различни изпълнители от The Cranberries до Cat Empire. Гръцката рок и пънк сцена са наистина много впечатляващи и форсирани от многото местни банди, в Хърватска пък се провеждат големи фестивали като Outlook, Croatia Rocks и Sonus Festival.
Де факто всичко, което го има (или въобще го няма) в България, в чужбина го има в по-големи количества и при по-добри условия откъм място, звук и организация. Вероятно, това се дължи на факта, че там просто имат по-дълга традиция в организирането на събития, както и в създаване и поддържане на истинска музикална сцена. Не на такава от десет души, които не се обичат помежду си, както е знаем къде...
Музиката е бонус към туризма
Хората ходят в чужбина, за да си отпочинат по плажовете или пистите, за да видят местната култура, кухня, история, традиции, архитектурата, но с това целите им се изчерпват. С концертния туризъм можете да разгледате забележителности, след това да пробвате местната кухня и алкохол, а накрая да отидете да избухнете на любимата си банда. На другата сутрин можете да продължите да се правите на редови турист, ако имате сили за това, разбира се. Идеята е, че концертният туризъм съчетава, а не изключва възможностите при посещение в чужда държава и това е, защото музиката се явява качествен бонус към обикновеното туристическо шляене.
Други хора, друга емоция
Концертът в чужбина е зареден с по-различна емоция от такъв в България, защото сте чужденци там, точно като изпълняващата банда. Това означава, че навсякъде около вас се говори на непознат език, пият се непознати бири, лицата са различни, а с течение на концерта, се забелязват и разлики в поведението на местната публика. Например, австрийците са толкова доста заспали, че се събуждат чак на биса на велик гиг като този на Pearl Jam, докато гърците се хвърлят в концерта, както биха се хвърлили срещу полицията на някой протест - изобщо не го мислят. С други думи, специфичната атмосфера на концерт в чужбина прави събитието още по-изключително и запомнящо се. Освен това – фактът, че сте на концерт в чужбина, не значи, че ще виждате само чужденци. Навсякъде, където съм бил, е имало и други българи, от нас просто няма отърване.
Ако се замисля, вероятно ще измисля още причини за това защо концертният туризъм е супер. Само че, не ми се мисли. Не му мислете и вие - сезонът на хубавото време, студената бира и любимата музика тепърва започва, а предпочитанията ви винаги са правилни.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
