По света съществуват безброй красиви места, но не всички те са толкова популярни.
Наред с градовете, които привличат милиони туристи всяка година, има и селища, които пленяват с тишината и спокойствието си, а красивите гледки в тях въобще не са малко. Ето някои такива места, които си струва да бъдат посетени:
Сиди бу Саид, Тунис
Това градче се намира на 20 км. от столицата, в северната част на Тунис. Известен е като “град на художниците”, тъй като в началото на XX век тук са живели и творили много художници, музиканти и поети. За негов основател се смята Абу Саид ал Беджи, на когото е кръстено градчето. До 1820 година тук е имало забрана за немюсюлманите да ходят по улиците. Мястото е характерно с белите си къщи и боядисаните в синьо врати и прозорци. Това се дължи на издадена през 1920 година заповед, според която всички новопостроени сгради трябвало да бъдат в бяло и синьо и максимум на два етажа. Днес в Сиди бу Саид живеят около 5 000 души, като градчето е третото най-посещавано място в Тунис след Картаген и Ел Джем.
Халщат е малко градче в Австрия, разположено между Залцбург и Грац, на брега на едноименното езеро. Смята се, че именно то е сред най-старите все още обитавани селища в Европа и е включено в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Градчето е доста малко – можете да го обходите пеш за около половин час. Имайте предвид, че дори да искате да ползвате лека кола за разходката си, тук има забрана за движение на автомобили от май до октомври, между 10 и 17 часа. Мястото предлага невероятно красиви гледки, а освен това е известно и с първата солна мина в света. В случай, че попаднете в Халщат, задължително посетете Музеят за културно наследство, а също и “Къщата на костите”, където ще можете да се запознаете с богатата история на градчето. Освен това бихте могли да видите солните пещери (които също са много красиви), да се разходите с лодка по езерото или да покарате сърф.
Това селце буквално е като излязло от приказките. Тук няма автомобили и леки коли, тъй като няма пътища –има само канали, а придвижването става с лодки. Въпреки, че наподобява донякъде Венеция, мястото може да се окаже още по-приятно за посещение от нея, тъй като липсват тълпите туристи (но все пак мястото е известно, като туристическа дестинация). Селото е възникнало през 1230 година, когато тук се заселили спуснали се от юг бежанци. Те решават да кръстят селото на множеството кози рога, които били останали след предишен потоп (“Goat Horns” – “Кози рога”). С течение на времето името се е променило малко, за да стане по-лесно за произнасяне, а освен това в резултат на човешката дейност са се появили и каналите. Това станало след като местното население установило, че районът е богат на торф. При изкопаването му първо се образували ями,пълни с вода, след това цели езерца, а в наши дни може да бъде видяна мрежа от канали. Всяка къща тук е разположена на отделно островче, а за да се придвижват до съседите си,местните ползват дървени мостчета – в селото те са над 50. Повечето къщи в Гитхорн са със сламени покриви, тъй като навремето в тази блатиста местност, изобилстваща от тръстика, това е бил най-евтиният вариант. В наши дни проблемът не е финансов, а просто местните хора продължават да държат на традициите.
Гьореме е едно сравнително голямо село, намиращо се на 3 км. североизточно от Учхисар. Само на няколко километра от него, в посока Юргюп, е разположен музей на открито, благодарение на който мястото е едно от популярните сред туристите. Селото е известно и с това, че в него могат да бъдат видени едни от малкото останали кападокийски къщи, които са изсечени в скалите и все още са обитавани. В последно време местните са осъзнали предимствата на това място и са започнали да мислят в посока развитие на туризма. Поради това селото се е променило доста – по главната улица могат да бъдат видени както различни магазини за сувенири и килими, така и ресторанти и туристически агенции.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
