+ бонус стихотворение
Време е да си поговорим за петъците и по-точно за тези, в които ни предстои да пътуваме и да правим нещо яко уикенда. Обзалагам се, че ви се е случвало в точно такъв петък около обяд да стоите в офиса и да броите секундите до края на работния ден или поне докато стане "нормално" време, в което може да се изнесете (примерно следобед в 2 или нааааай-късно в че'три часа).
Понеже на мен ми се случва почти всеки петък, а и понякога и през останалите делнични дни, реших да разпиша тук пет причини, които може да използвате като оправдания за ранно измъкване в петъка. Само трябва да предупредя, че всички тези причини са само с образователна цел и не е хубаво да се ползват в реална ситуация, тъй като това може да ви коства работата или поне повишението.
Ето ги нашите топ пет все пак:
Оправдание 1:
- Шефе, нещо ми е лошо (класическото три на нула). Мисля, че ми падна кръвното и направо не мога да гледам. Дали не може да тръгна малко по-рано днес? Май се разболявам точно срещу уикенда и по-добре да се оправя, за понеделник да съм на линия.
Оправдание 2:
- Шефе, обадиха ми се от компания Х. Май ще стане това със сделката, но искат да се видят с мен сега да уточним някакви детайли. Излизам на среща.
Оправдание 3:
- Шефе, дали може да тръгна малко по-рано? Ще пътувам, че баба ми от... (село на 300-500 км) има рожден ден, а колата ми нещо ми прави проблеми с фаровете и не е хубаво да карам в тъмното.
Оправдание 4:
- XXX - безмълвно се изнизвате и изключвате всички телефони. Така ще имате още цял уикенд да измислите по-достоверно оправдание.
Оправдание 5:
- Шефе, обадиха ми се съседите. В нас е станало наводнение и тапетите на съседа под нас са на салата. Трябва веднага да се прибера, че ще ми оберат лайката на следващото събрание на входа.
Това са само пет петъчни кратки оправдания за вдъхновение. Предполагам, че вие може да сте далеч по-креативни. Ако измислите нещо по-добро, добавяйте в коментарите да попълваме колекцията.
А сега и бонус стихотворението:
Поетъчно
Петък е отново пак,
аз си чеша левия... крак.
Чакам шест да стане,
и мойта за... ухото да ме хване.
Този уикенд път ме чака,
и не пуска ме мерака.
Ала шефа дебне с хронометър,
тука ще римувам със катетър.
В коридора го засякох - страх,
даже май се аз на... играх.
Ала кимна той с усмивка само,
май ударих на голямо.
Скачам си в колата заредена,
и отпрашвам за три дена.
*
Прочетете всичко от Спиридон Калашников.
Спиридон Калашников е псевдоним на Божидар Бончев - блогър, който се занимава още със SEO оптимизация, одит на уебсайтове и уеб бизнес.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
