Без значение дали пътувате организирано или сами, със или без пари, като туристи или пътешественици, пътят винаги учи на нещо. Особено в моя случай на екстремни преходи, скитания от град на град като уличен музикант, „пускане с потока” и потапяне в различните държави без план и без краен срок. Как изглежда светът особено от перспективата на човек, който не резервира и не планира пътя си виртуално, а просто слага раницата и тръгва? Ето как.
1. Пътуването без пари е напълно възможно. Разбира се, не е за всеки поради екстремността си и специфичните умения, които трябва да имате: да можете да спите навсякъде, да се храните с всичко, да не се страхувате от изненадите на съдбата и най-важното – да можете да общувате с хората. Добрата подготовка също е важна. Обикновено набелязвахме някоя държава, свързвахме се с някой от сайтовете за пътешественици, за да имаме вариант за нощувки, приготвяхме най-важното в раниците и както пее Билбо Бегинс: „Започва път от моя праг”...
2. Хората са добри. Ясно, че можете да попаднете на изключение, но като цяло в която и част на света да отидете, хората са меки и топли. Ако говорите езика им, дистанцията съвсем се скъсява и повечето са готови да помогнат или услужат.
3. Другите имат много добро мнение за България. Дори да не са чували за България или да я бъркат в Унгария, западняците се интересуват и разпитват с интерес какво се случва по нашите ширини. Руснаците си спомнят с умиление соц времената, в които ходеха на почивки по родното Черноморие (и искат пак!), турците много ни се радват като цяло, а за мароканците описанието на България им се стори като рай. Хората са наясно, че едно е история и политика, съвсем друго е реалният живот и отношенията между хората. Което ни води до:
4. Медиите и новините изкривяват образа. Ако се облягате на информацията, която виждате по телевизията, най-вероятно няма да искате да излезете от дома. Държавите в Азия изглеждат опасни и нехигиенични, в Европа има криза, в Африка ще ви гръмнат и т.н. Новините са новини, защото събитията са нещо изключително, но в реалност животът на повечето места по света е доволно монотонен, чак скучен.
5. Културата има значение. За да разберете по-добре държавата и нейните жители, трябва да познавате културата им поне отчасти. Иначе доста неща могат да ви сторят странни – покритите с боклук подове на испанските барове или вечно усмихнатите бербери, които ви канят вкъщи. Но също така трябва да имате предвид, че и модернизацията си казва думата и понякога очакванията ви за определени културни прояви могат да се разминат с реалността. Например - не знам защо си мислех, че в Турция всички пият турско кафе!
6. Стереотипите могат да ви изиграят лоша шега. Тези очаквания за култура и набити образи от книги, медии, филми оформят една толкова скована представа за света, че контрастът с реалността ви е гарантиран. И да, не е вярно, че всички испанци са с гореща кръв и изпълняват фламенко, че французите мразят чужденци и всичко не-френско, както и че африканците ядат хора! От друга страна е вярно, че в Италия се яде паста на корем и че руснаците обичат да пийват. За да сте сигурни къде е истината, трябва сами да проверите на място. С което стигаме до най-важния ми извод:
7. Всеки трябва поне веднъж да направи пътешествие. За да оцениш родната си страна и да видиш доколко са различни хората по света, трябва поне веднъж да излезеш от кутийката си. Как работи светът? Ами излез и виж!
Тази статия ви хареса? Харесайте и страницата ни във фейсбук, за да не пропуснете нито едно вдъхновение за пътешествие!
