Сигурно имате от тези нахални приятели, които всеки път, като се отправите нанякъде, ви поръчват да им донесете нещо. Обикновено магнит или ключодържател. Аз имам една приятелка обаче, която тук ще наречем Маргаритка, дето всеки път ми заръчва да й донеса вафла.
След като прекарах няколко години във вафлен туризъм по света и у нас, успях да придобия обща картина на състоянието на сектора. Например, из малките градчета и селата можете да откриете местни вафли, които не се срещат никъде другаде. Това всъщност обогатява вашето посещение, защото местната кухня, както вече сме казвали, е една от най-важните части от пътуването.
Няколко примера на вафли-ендемити са вафла „Струмица“, вафла „Маца“, вафла "Винкел" „Вафли на корем“... Рядко срещаната вафла „Варна“, например, съм намирала само в две малки магазинчета в Банско и Велико Търново. Но пък никога във Варна. Може и да не съм търсила, всъщност. А в символ на една от последните екскурзии с автобус, на които бях, се превърна култовата вафла "Бачо Кольо".
Някои от имената на сладките изкушения се стремят към иновативност, макар и да не могат да достигнат гениалността на вафла „Бойко Борисов“ или вафли „Криза“, които майка ми много купуваше по едно време в Пловдив. А за вафла „New Arbanassi” със сигурност някой ден ще се пеят песни като „New York, New Yo-o-o-o-ork...”
Вафленият туризъм освен това допринесе за това да установя, че в някои държави, като Норвегия и Холандия, например, нямат вафли! Това шокиращо разкритие ме доведе до безумни сладкишни еквилибристики, само и само да докарам нещо като вафла за моята мила дружка Маргаритка. И колкото повече пътуваме, толкова повече преминаваме на диета с вафли...
