Акурейри е най-големият град в Северна Исландия и все по-често привлича вниманието на пътуващите в страната. Градът беше и моят избор за начало на 11-дневното ни исландско пътуване.
Как се стига до Акурейри?
За тези, които решат да вземат кола под наем, пътят от Рейкявик до Акурейри е 388 км., минавайки по т.н. Ring Road, или главен път 1, през западната част на острова. Разбира се, същото разстояние може да бъде изминато и с автобус, който отпътува от Рейкявик два пъти дневно през седмицата и веднъж през уикенда. Повече информация за конкретните разписания може да намерите на страницата на автобусната компания Stætó. Ние с Ани обаче сме решили, че ще летим с 45-минутния вътрешен полет на Air Iceland Connect. Затова пристигайки от Мюнхен с както винаги чудесния полет на Icelandair, се качваме на летищния автобус, който ни отвежда до автобусния терминал BSÍ в Рейкявик. От тук отиваме до летището на Рейкявик пеш и оставяме куфарите в клетките за багаж. Преди полета има време за бърза разходка до центъра на града и късен обяд със супа от лангустини в Sægreifinn.
Ани прелива от първи впечатления, а аз от радост, че отново съм тук, и неусетно времето до полета изтича, а ние вече седим във витловия самолет и се издигаме над исландската столица. Изживяването е страхотно, преди всичко заради невероятните гледки над реки, долини и глетчери. Полетите са между 3 и 8 според сезона, а цените им – приемливи, особено ако се запазят доста по-рано.
4 нощи и 5 дни в Северна Исландия
Опциите за настаняване в Акурейри са много и разнообразни, но ние сме се спряли на стая от Airbnb в центъра на града. Таксито от летището ни оставя точно пред къщата, а собственикът Кристиян ни посреща на стълбите. “Да ви помогна с куфарите, момичета?”, пита той любезно и не чака повече от секунда да му отговорим утвърдително. Взема по един във всяка ръка и тръгва нагоре по тясното дървено стълбище. Как се носят 46 кг наведнъж и аз не знам. Набързо ни показва общите кухня и баня на втория етаж и ни дава няколко съвета къде да пазаруваме и къде да хапнем по това време. Стаята ни е просторна и чиста, а най-хубавото са двата големи прозореца – един към улицата и един към градината.
С тази гледка и с топъл хот-дог от близката будка завършва първият ден от исландското пътуване, остават ни още 3 пълни дни, в които да опознаем Акурейри и Северна Исландия.
На петия ден ще поемем в посока Рейкявик през високопланинските пътища, но това е тема на друг разказ.
Кулинарен туризъм в Акурейри
Разбира се, това е въпрос на вкус, но храната в почти всяко исландско градче или село е истинска наслада. Навлезналите напоследък термини като “плейтване” или “гурме” тук не важат с такава сила, но за сметка на това в чинията има качествени риба или месо, приготвени по модерен начин, но все пак близки до традиционния вкус. Ако харесвате улична храна, мога да препоръчам жълтата будка за хот-дог на централната улица – тя е само една, няма как да я сбъркате. Освен основния вариант с пържен лук и краставички, тук се предлага и местният вариант хот-дог с кисело зеле. А пък агнешката супа е превъзходна на вкус, въпреки не до там атрактивния си външен вид (сервират я в пластмасова купичка и почти не си личи какво е). Няколко пъти ханпахме тук и опашките не са рядкост, а ако местата на трите метални масички към будката са свършили, то спокойно може да поседнете на тревистия зелен хълм над нея. Препоръката ми за заведение е за Akureyri Fish & Chips (адрес Skipagata 12, работно време от 11:30 до 22:00 часа всеки ден) – сервират изключително прясна риба и морски дарове на нормални исландски цени, а атмосферата на ресторанта е приятна.
Случи ни се да почакаме 10 минути за маса, но в случая това беше добър знак – заведението е популярно не само сред туристите, но и сред местните.
Bláa Kannan или „Синият чайник“ (адрес Hafnarstræti 96, работно време от 09:00 до 23:30 часа от понеделник до петък и от 10:00 до 23:30 часа през уикенда) е може би най-известното кафене в града, разположено в историческата сграда на Café Paris.
Отбиваме се там за парче шоколадов сладкиш с бита сметана и чаша капучино. Излишно е да казвам, че в топъл и слънчев ден като този едва успяваме да намерим свободна маса навън, но усилието определено си струва. Апропо, оказва се, че да седиш на кафе и да наблюдаваш преминаващите по улицата хора е любимо занимание и на жителите на Акурейри.
Запознай се с местните в Северна Исландия
Туристическият бум в Исландия създаде следния феномен – местните сякаш се “изгубиха” сред потока от посетители и много туристи започнаха да се оплакват, че никъде не срещат исландци. Една от основните причини е, че не са се осведомили къде да търсят този рядък вид. А именно на две места – на бар и на басейн. Събота вечер е и се срещаме се с Трандур, който е художник, в бара на хостела Akureyri Backpackers (www.akureyribackpackers.com, адрес Hafnarstræti 67, работно време от 07:30 до 01:00 часа всеки ден). Мястото е меко казано alternative и hipster, хора всякакви и бири всякакви, има и музика на живо. Негови познати (а в малък исландски град като този всички са познати) предлагат да отидем в Pósthúsbarinn (адрес Skipagata 10, работно време от 23:00 до 04:00 в петък и събота, само за 22+), който се намира в приземен етаж на сграда и прилича на дискотека от 90-те. Не че съм била на дискотека през 90-те, но така си ги представям: ожулени мебели и претъпкана зала с диско светлини. От напълно тъмната и шумна част на бара се преминава в светла такава, в която няма и музика. Поне не се пуши вътре, но пък водката се пие във водни чаши. Вече няколко пъти са питали Ани дали си боядисва косата или наистина ѝ е такава черна. Тя на свой ред, въодушевена от всичко видяно в Северна Исландия, казва колко много им завижда, че живеят на такова невероятно място, а едно от момчетата отвръща: “Ако си сингъл, това е най-ужасното място за живеене. Всички са ти или роднини, или бивши гаджета.”
На следващата сутрин оставям Ани да спи и се възползвам от невероятните 17 градуса, посещавайки градския басейн Sundlaug Akureyrar (адрес Þingvallastræti 21, работно време от 06:45 до 21:00 часа от понеделник до петък и от 09:00 до 19:00 часа през уикенда, вход 1000 крони за възрастни, 250 – за пенсионери и деца от 6 до 17 години и безплатен за деца под 6 години).
От къщата до там са 20 минути изкачване по хълм, но за компенсация се минава покрай парк и езерце с патици и лебеди.
Комплексът е доста голям – разполага с три басейна, джакузита с гореща вода, водна пързалка, сауна и парна баня. Моля една от жените на съседния шезлонг да ми наглежда нещата (сякаш има нужда), докато съм в басейна, а тя ме пита дали не съм от круизния кораб, пристигнал тази сутрин. Говорим си по темата и тя споделя, че туризмът в Северна Исландия може да не изживява чак такъв разцвет като на юг, но със сигурност и тук цифрите са се удвоили. На връщане от басейна минавам през центъра и ставам свидетел на повсеместно забавление. Централният площад Ráðhústorg е окупиран от деца и бащи, въртящи обръчи. Ани вече е будна и неделята продължава с лежерни разходки из града и пристанището.
***
Текст и снимки: Деница Стоянова и нейния прекрасен блог за пътешествия Itinerariumvitae.com
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
