Анна Гуркова ни беше на гости, за да ни разкаже за новите си проекти, свързани с подкрепа на младите творци. Поговорихме си за недостатъците на образователната система в България и индивидуалния подход с децата. Как започва кариерата ѝ на инфлуенсър и защо избира да напусне Дания, вижте в следващите редове!
Анна, разкажи ни как се реши да споделяш толкова интимни за теб моменти?
Още от дете бях известна с това, че обикалях и снимах всички. Бях много дразнеща, защото снимах целия си живот, но не го качвах никъде. Гледах влогърки от Америка и си мислех, че трябва да говоря английски добре. До един период не публикувах нищо. Когато заживях в Дания, живеех с брат си Радостин Кузманов. Той ме посъветва да направя едно видео и да видя какво ще стане.
Какво беше първото ти видео?
Първото ми видео беше с 10 неща за мен. В един момент започнах да снимам повече. Реших да снимам раждането на детето ми, което не всяка жена би направила. Родих без епидурална упойка и дори не знам как имах сили да снимам.
Как намираш време за всичко?
Признавам, че е трудно. Освен, че съм майка, обичам много да рисувам. Също така развивам една моя мечта - проектът “I can. Изкуството да можеш”. Той е насочен към младите творци в България. Желанието ми е да обединя младите артисти, които да не се виждат като конкуренция, а като хора, с които могат да направят много повече неща. Досега не се случило, заради манталитета на българите, за които чуждото винаги е по-хубаво. В момента започваме с екип от няколко човека и ще обединим хора, които пишат, пеят, занимават се с фотография и много други.
Идеята се зароди, докато бях в Дания, тъй като бях част в голямо студио, в което е цяло чудо, че ме приеха, имайки предвид отношението към българите в тази държава. Сякаш получих видение как преподавам на малки деца, които са от ромски произход или такива, които нямат финансовата възможност.
Отношението, което споменаваш предимно към българите ли е насочено или като цяло към чужденците?
Не бих казала, че е толкова към чужденците, колкото към българи и румънци. Това е така, защото не сме известни с хубави неща - изчезват колела, някои неща се крадат и хората започват да си правят изводи. Питали са ме защо съм толкова бяла, след като съм българка.
Кога откри своя талант?
Мога да кажа, че баба ми забеляза мoя талант. Прекарвах лятото при нея и тя постоянно ме пускаше да рисувам навън. Записваха ме по конкурси, част, от които печелих. В училище също съм била в паралелка с изобразително изкуство. В момента най-много обичам да рисувам жени и животни. Това си личи и в подаръка, който съм ви донесла - най-харесваната картина от цялата ми изложба.
Защо не остана в Дания, а се върна в България?
Много приятели ме питаха, тъй като говорех езика, бях се установила. Но аз им казаха, че тази моя мечта трябва да се развие. Дания е на много по-високо ниво и това, кото съм взела от там мога да го приложа тук. В бъдеще виждам центрове, които са разположени в цяла България. Хората, които се занимават с изкуство обикновено имат нужда да са обградени от други творци, за да получат вдъхновение и стимул да творят. Иска ми се проектът да се развие, за да мога да стигна до това да помагам на деца неравностойно положение. Помощта няма да се състои само в набавяне на материали, но в целенасочена работа през цялата година.
Проблемът в България е, че децата не знаят какво правят в училище. Те завършват и не са наясно какво да правят с живота си. Затова искам да помогна на децата да намерят своята посока. Едно момче от махалата искаше да стане боксьор, а ние открихме потенциал у него да бъде режисьор.
Какво е мнението ти за образователната система в България?
Смятам, че тук липсва индивидуалният подход. Много е трудно да задържиш вниманието на близо 30 деца и да разбереш какви са индивидуалните им интереси. В Дания се работи на по-малки групи деца с ментор. У нас липсва практическата част и сблъсъкът на децата с реални ситуации. Много пазим децата си смятаме, че не могат без нас.
Има ли почва у нас за индивидуален подход в образованието?
Моето мнение е, че може да е получи и смятам, че все повече млади учители започнаха да преподават в училище. Работата с деца е много сложна и натоварваща, изключително отговорна, а заплащането не беше оправдано доскоро. Преди време работих по един проект в родния ми град Враца, където организирах 4 уъркшопа в 4 различни детски градини. Идеята беше, чрез тях да покажа на децата как да си направят хвърчила. Те бяха на възраст между 4 и 6-годишна възраст. След няколко часа, прекарани с тях бях много уморена. Затова трябва да оценим работата на учителите.
Разкажи ни малко повече за образователната система в Дания.
Преди да започнем по-усилена работa по проекта I Can, заедно с моя съпруг и още едно момче заминахме за Дания, където живяхме е едно училище за две седмици. То е boarding school, извън големия град като децата отиват да учат там за две години. Идеята е да разберат какво искат да учат след 10 клас и в университета. Живеейки далеч от семейството си и обградени от мотивирани деца, няма какво да ги дърпа назад. Там те правят всичко сами - готвят и чистят, грижат се за себе си.
На какво искаш да научиш твоето дете?
Хората си мислят, че той ще рисува много добре, но аз пък усещам, че той ще бъде говорител Ще му предоставя възможност да опита повече неща, за да видя какво му харесва. Това зависи и от възрастта и периодите, през които преминава. Искам да го науча да вижда какво му харесва, да се насочва натам и да бъде постоянен.
За какво най-често си говори Анна с последователите? Какво е посланието на картината, която тя ни подари. Гледайте новото видео в канала na Peika&Jenite, за да разберете!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
