Топлата земя е целуната от босите крака, които изкачват зелената поляна.
Обръщам се, а това, което виждат очите ми е доказателство за съществуването на рая. Детството ми е преминало тук, в село Арда и сега всеки вдишан спомен сътворява пространство от изумление.
Това очарователно село се намира в южната част на България, 35 километра от град Смолян, разположено е до малка, но живописна долина в горното течение на река Арда. Старото име на селото означава “глава”, защото именно тук е началото на известната река. Според преданията, в миналото това е било курортно селище на знатни люде от Беломорието.
Отново тръгвам нагоре по зелената пътека, но този път не за да вдишам спомените на отминалото детство, а за да съзерцавам с дробовете настоящия момент. Вдишвам дълбоко и се излягам върху тревите, слънцето облива с лъчи клетките ми, които са пренесени вече в рая.
Тук навремето е имало над 40 вида пеперуди, но обективът на фотоапарата ми досега се е запознал с около десетина. Изобилието от билки, къпини, боровинки, шипки и други блага е нещо естествено за хората в околността, а туризмът с всяка година се увеличава.
Има туристически пътеки, които водят до връх Ком. Според археолозите на този връх се намирало светилище на старотракийското племе беси. Друга забележителност е изворът на река Арда, а също има и второ светилище високо в планината. От там гледката е невероятна, а когато ливадите са пълни с мащерка, уханието ще ви понесе в измерение, за което и в най-вълшебната приказка не сте проглеждали. Тук е любимото ми място за снимане, защото всеки кадър е изложение на съвършенното природно проявление. Тук спира времето, буйната растителност покрива стрелките на часовниците, а сърцата на туристите се разтварят в усмивки, детско удивление и безгрижие.
Изкачването на планините е плавен преход и може да се направи с коне, които лятото винаги са на разположение. Има къщи за гости, които не са просто две или три звезди, щом излезнете през вечерта и погледнете към небето, ще разберете в действителност в колко звезди сте се настанили.
Изправям се отново на крака и продължавам по зелената пътека огряна от слънце. Брезите ми правят сянка, а щурците разгласяват за завърнал се гост. “Но не ме ли разпознахте” – казвам тихо, “Тук бях с вас като дете и тичах, хващах ви в ръце”. Когато изкачих високата планина и цялото село вече беше там долу в низината осъзнах колко близко се намирам до небето, само да се протегне ръка и облаците докосват върховете на пръстите.
На хоризонта се разкрива кулата Снежанка и море от планини и върхове. Тишината е различна, пропита с красота, а дробовете ми дишат плавно, дълбоко и ритмично, за да осъзная мига в пълнота, дори фотоапарата преминава автоматично в режим “самоунищожение”, защото не може да издържи на тази възхитителна панорама. Тефтерчето с поезия се отвори от вятъра, мастилените букви излетяват в пространстовото и се сливат с етера, написвайки за последно думата “неизразимо”.
Когато пристигнете лятото в селото и улучите момента на събора ще имате възможност да станете част от хорото и танците, а по пътя до самото село също така ще имате възможност да посетите стар, но много интересен и запазен конак - Агушевия, пещера Ухловица, както и сърцати ресторанти с традиционни вкусотии, за които вкусовите ви рецептори подозираха, че може би някога някъде съществат.
Рая няма нужда от реклама, от там никой не иска да си тръгва и затова още от сега ви напомням, че това ще е най-трудната ви част от цялото пътуване. Моето детство е в тези гори и духовете на природата знаят, че ще се завърна пак при тях, но вече като пораснало дете.
Текст и снимки: Венцислав Огнянов
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
