В историческите съчинения на мнозина от старите автори се срещат интересни сведения за Айтос.
В течение на вековете през Айтос са преминали множество европейски пътешественици, посланици, изследователи и военни дейци, които също оставят бележки за Айтос и Айтоския край.
Съществуващият още от римско време град е имал "разкошно украсени бани", които са били „най-добри за лечение в целия свят“, бил е „чудесно градче“ с прочути пазари и панаири, имал е свои крепости и замъци, служел е за пример по отношение на просветното дело и е имал добре развито земеделие, скотовъдство и пчеларство.
Оттук са преминали Александър Македонски и персийския цар Дарий, римският консул Марк Лукул, латинският император Хенрих и византийската императрица Ирина, цар Иван Александър, шведският крал Карл XII и още много исторически личности.
„С огнената горещина, която изригват от дълбините на своя извор, между безбройните други топли извори в целия свят тези са най-първите и най-добрите за лекуване на болни“, пише през VI в. византийският летописец Йорданес за Айтоските Лъджи – днешните Бургаски минерални бани.
За силната крепост Айтокастро (Айтос) пише арабският пътешественик и географ Мохамед ал Идриси (1100 – 1165): „Айтукастро е на хубаво място и е силна крепост. В него има пазари и търговски дюкяни. Той е стоварище на внос и износ. Има лозя и зърнени храни“.
Градът е бил спретнат и е впечатлявал чужденците дори в най-тъмните векове на османската власт. Германският търговец Мартин Грюневег пише през 1582 г.: „По чудно хубава местност стигнахме в Айтос. Градът, макар че има доста поле, при все това е здраво стиснат между стръмни скали и някои сгради са разположени като че ли на планина. Това е чудесно градче...“
Дълги години градът бил прочут с панаира си, който се провеждал на всеки две години. „Айтос е градче с прочути панаири, пълен е с пристигащи и заминаващи търговци. Тук живеят и малко арменци. Минералната баня е прочута“, пише арменският пътешественик Минас Пъжъшкян през 1806-1809 г.
Константин Иречек пък отбелязва в своите „Пътувания по България (1884), че Айтос прилича на „приветливо бяло гнездо с градини в подножието на Балкана, тъкмо пред устието на долината на планинския проход Дермендере“.
*
Откъс от книгата „Древният Айтос“ на Петър Панчев (2012).
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
