България има древна история, богата култура, в годините от създаването на българската държава, границите на страната са се менили, което е допринесло за оставането на богато разнообразие от исторически обекти зад граница. Особено богата е българското културно – историческо наследство на Балканите.
В Турция българските исторически места са концентрирани основно в Истанбул и Одрин. В Истанбул се намира Екзархийският дом и прилежащият към него храм „Св. Иван Рилски“. Сградата е разположена в квартал Шишли, в обширен дом, потънал в зеленина. Купена е през 1907 г. по инициатива на Екзарх Йосиф.
Друг исторически обект в Истанбул е Желязната църква „Св. Стефан“, изградена от готови железни елементи. Това е единствената желязна православна църква. През 1849 г. българският княз Стефан Богороди я подарява за български черковни нужди, като на 17 октомври същата година е издаден официален султански ферман, позволяващ българите да имат собствен молитвен дом. Намира се на брега на Златния рог, в близост до седалището на Вселенската патриаршия.
Църквата „Св. Димитър“ в Истанбул е друг православен храм, построен през 1919 г. – 1921 г. Парите за построяването на църквата са дарени от българския търговец от Загоричани, Костурско Димитър Спиров, а иконите са изрисувани от възпитаника на Софийското рисувално училище, художника Пандо Сеферов.
В Одрин църквите „Св. Георги“ ( построена през 1880 г. ) и „Св. Константин и Елена“ (построена през 1869 г. ), са поддържани като български православни храмове.
В родното село на Капитан Петко Войвода, Доганхисар, Гърция има мемориален паметник. През 2019 г. в близост до паметника е открит и музей на Капитан Петко Войвода. По повод 175 години от рождението му е открита и „Петковата чешма“.
В Скопие е поставена паметна плоча на българската революционерка родена в Тетово, Мара Бунева.
С Ньойския договор от 1919 г. на територията на западната ни съседка Сърбия остават два манастира, тясно свързани с българската история – Погановски манастир „ Св Йоан Богослов“, построен през XIV – XV век, недалеч от Цариброд и Суковски манастир „Успение Богородично“, построен през XIX век върху основите на средновековна обител на десния бряг на река Ерма, близо до Пирот.
В Босилеград и Цариброд има паметници на Васил Левски, където се честват годишнините от раждането и смъртта на Апостола.
През 2007 г. в Белград, в парка „Ташмайдан“ е открит паметникът „ Първа българска легия“ с барелефи на Васил Левски и Г. С. Раковски.
В Букурещ, в красивия и голям парк на румънската столица „Михай II“ са издигнати паметници на Васил Левски и Христо Ботев. Също така има паметна плоча в чест на Любен Каравелов, отбелязваща съществуването на някогашна печатница на българския поет и писател.
Голямо признание в столицата на северната ни съседка е отадедно и на братята Евлоги и Христо Георгиеви, като е издигната гробница в „Шербан вода“. По-голямата част от живота на двамата братя е преминал в Галац, Румъния, където те се занимавали с търговия, селско стопанство, банково дело. Те са били големи дарители не само в България. В румънската столица с тяхни средства са построени университетът „ Карол I” и концертната зала „ Атенеум“. През 1878 г. капиталите на фирмата на Евлоги Георгиев достигнали 12 милиона гроша, което го прави най-богатият човек на територията на днешна Румъния.
Богато и разнообразно е нашето историческо наследство останало зад граница. Ако решите да посетите някоя от нашите съседни държави, то посетете и българските обекти, за да почувствате славата и духа български.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
