Едно от нещата, които човек задължително трябва да види през живота си е базиликата “Свети Петър” във Ватикана.
Освен че е считана за най-голямата църква в света, тя е и най-известният паметник на ренесансовата архитектура. Проектирана е от най-добрите архитекти на ренесансова Италия и макар да не е главно седалище на Римокатолическата църква, “Свети Петър” е сред най-свещените места на католицизма.
Счита се, че именно тук е погребан свети Петър, който е един от 12-те апостоли на Исус и пръв епископ на Рим, а също и пръв в списъка на римските папи. Смята се, че гробът му се намира точно под олтара и поради тази причина много от римските папи са погребвани също тук. Църква на това място е имало още през IV век, но сградата, която днес познаваме е построена в периода 1506-1626 година. За пръв път за разрушаване на старата сграда (която е била в много лошо състояние) и построяване на нова се заговорило през XV век по времето на папа Николай V. Той възлага задачата на двама известни за времето си архитекти – Леон Батиста Алберти и Бернардо Роселино. Последният изготвя план за напълно нова базилика, но поради политически проблеми, съпътстващи управлението на папата, проекта остава неосъществен. Интересен факт е, че папа Николай V издава нареждане за разрушаване на Колизея, като оттам са взети 2500 коли с каменен материал за строежа на новата базилика.
В началото на XVI век, управляващият тогава папа Юлий ІІ си поставя амбициозната задача да срине до основи старата църква и на нейно място да изгради здание, което не само да засенчи езическите храмове, а и православните такива. Той възлага на Микеланджело Буонароти да проектира собствената му гробница, която щяла да се намира в бъдещата базилика. За проекта по създаването на самата църква пък се състезават най-знаменитите италиански архитекти,като в крайна сметка е одобрен този на Донато Браманте. Строежът започва през 1506 година, като идеята на Браманте е постройката да е във формата на гръцки кръст. След смъртта му за главен архитект е назначен Рафаело, който се придържа към традиционната форма на латинския кръст. По-късно – през 1546 година със задачата се заема Микеланджело, като идеята му е да има централен купол и вход с много колони от източната страна. Той прави масивни носещи конструкции и издига барабана на централния купол (завършен след смъртта му). От 4-те малки купола, които били предвидени в проекта на Микеланджело, в крайна сметка са построени само два, като най-точно е изпълнен замисълът му при западната олтарна стена.
Довършителните дейности по базиликата се осъществяват при управлението на папа Павел V, който назначава архитекта Карло Мадерна. Той се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. Освен от внушителна базилика, обаче, се оказва, че Рим има нужда и от площад, на който да се събират вярващите, за да искат благословия от папата или да участват в религиозните празници. Тази задача е възложена на Джанлоренцо Бернини, който в периода 1656-1667 година успява да осъществи проекта по създаването на площад пред базиликата.
Влизайки в “Свети Петър” можем да видим много неща, които да ни накарат да затаим дъх, тъй като целият интериор на базиликата излъчва величие. Първото място, на което ще попаднете е атриумът. Там ще видите 5 врати, които водят към основната църква, като всяка от тях има свое име и предназначение. Първата врата вляво се нарича Вратата на смъртта, понеже през нея минават погребалните процесии. Изобразени са смъртта на Исус Христос, на Дева Мария, на първия папа и т.н. Втората врата е Вратата на доброто и злото, като панелът вдясно изобразява доброто, а този вляво злото. Третата врата се нарича Вратата на Филарет, като се отваря само при специални случаи. Направена е от стопен бронз от оригиналната врата на Свети Петър, която се счита за първата ренесансова творба в Рим. Изображенията тук са на Исус Христос, на Дева Мария, както и на св. Петър и св. Павел. Четвъртата врата е тази, през която се влиза и е кръстена Вратата на тайнствата. Върху нея са изобразени седемте тайнства. Последната врата е разположена най-вдясно и се нарича Порта Санта (Свещена врата). Тя се отваря на всеки 25 години, на Коледа. Последно е отваряна от папа Йоан Павел ІІ през 2000 година, и е затворена на следващата Коледа през 2001 година.
Влизайки в същинската част на църквата ще забележите, че разстоянието от единия до другия и край е огромно – тя заема 6 акра и в нея има място за 60 000 правостоящи поклонници.
Тук може да бъде видяна интересна бронзова статуя на свети Петър, която е била част от старата църква. Тя е от XIII век и се счита за дело на Арнолфо ди Камбио. Светецът е изобразен с ключове в едната ръка, които символизират авторитета, даден му от Исус Христос, а с другата ръка дава благословия. Много вярващи считат статуята за чудодейна и затова често се докосват до нея.
Едно от най-известните неща в “Свети Петър” е балдахинът на Бернини. Представлява четири колони с купол, който се издига на височина 29 метра, като на всяка една от колоните има статуи на ангели.
Сред интересните забележителности в базиликата са още: Пиета (която Микеланджело прави едва на 25 години); дървено разпятие (от XIII-XIV, смятано за дело на Пиетро Кавалини); множество гробници на различни папи.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
