Едно дълго лято свобода... Една забравена мечта... Една щура идея... Един велосипед... Едно море...
Пътуването е много повече от придвижване от точка А до точка Б, когато е водено от страст. Бела Бенова от малка харесва морските фарове, а преди няколко години се ражда идеята й да обиколи всички такива по българското крайбрежие. След това се появява и книгата й „По пътя на пулсиращата светлина“ - в текст и снимки с нея ще стигнете до невероятни места, много от които недостъпни за обикновения човек. Пътеводител на фаровете в България, написан от първо лице, с верни спътници велосипедът и фотоапаратът.
За идеите, които могат да ти дойдат в неделен юнски ден, и за пътешествията, които продължават години – ето какво ни разказа Бела:
Визитка: Аз съм Бела Бенова. Пътешественик, авантюрист, съзерцател, мечтател. Обожавам да чета. А фаровете се оказаха голяма страст и буквално се превърнаха в пътеводна светлина! В момента професионалната ми роля е да пътувам по море и да снимам. А в свободното си време най-вече правя същото. Обичам да спортувам, основно безмоторни и водни спортове. Правя и дегустации на шоколад.
Идеята за пътешествието и книгата се появи... За пътешествието – съвсем неочаквано. Един неделен юнски следобед лежах на тревата и си представих фара на вълнолома в родния ми град, Варна. Запитах се къде другаде по нашето Черноморие съм виждала фарове, колко са, защо не ги обиколя и заснема... и защо да не е с велосипед. После всичко беше въпрос на организация, а книгата си дойде сама – знаех, че историята трябва да бъде разказана, цялата, истинската и илюстрирана със снимки. Е, отне няколко години, но междувременно всяко лято правехме по още едно велопътешествие по фаровете в други държави, така че се натрупа материал за огромна поредица.
Най-интересното откритие беше... Макар в наши дни да няма неизследвани земи, всеки може да бъде откривател. И няма по-сладко и вълнуващо усещане от преминаването за първи път по нов Път!
Най-комичният момент беше, когато... на Камен бряг посреднощ се уплаших, ама истински, от един необясним шум до палатката, а той се оказа плющенето на знамето ни, което сама бях закачила на скелето на навигационен знак.
Най-много ме впечатли... фарът на нос Шабла, защото конструкцията е уникална не само за България, но и за цяло Черно море, архитектурата е впечатляваща, а фарът е на над 250 години. И когато се качвах по витата стълба нагоре, за да погледна почти оттатък хоризонта, отминалото и предстоящото време уравновесиха везната на настоящия момент по толкова въздействащ начин, както само наистина старите места могат да го сторят.
Можеш да познаеш пазача на фар по това, че... очите му светят с уют, сигурност и с безпрекословността на факта, че на него може да се разчита. Точно като на фар!
Моментът, в който исках да се откажа, беше... когато след средата на пътя, в Поморие, затрих всичките си аудиозаписи: интервюта, впечатления, собствените си бележки.
И не се отказах защото... трябваше да завърша пътешествието. Каквото и да става! Пък и все още имах снимките. И спомените. И спомените на спътниците ми. А впоследствие, месеци след края на пътешествието, случайно един приятелски компютър разчете и спаси всички записи, отвреме навреме с трепет си ги преслушвам...
Този тип изследователско пътуване ме научи, че... човек трябва да може да разчита на себе си, на 100%. Великолепно е, когато може да се осланя на приятелите си на 100%. А когато Съдбата недвусмислено даде знак, че може да се уповаваме на нея на 100%, тогава разбираме, колко богати ни прави Пътуването. Изследователят е във всеки един от нас, той иска всяка нова гледка, чака всяко непознато място, води ни към още и още неизследвани пътища, трябва само, само да тръгнем!
*
Книгата „По пътя на пулсиращата светлина“ на Бела Бенова не се продава в книжарниците, можете да я вземете само на някое от представянията. Следващото е на 16 юли, 19:00 часа в Kanaal София (бул. Мадрид 2). Новости за книгата можете да следите тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
