Столицата на Сърбия е толкова близо до нас, особено ако се намирате в София, че си е направо грехота да не отскочите дотам. Само изчакайте пролетта да настъпи, дърветата да се разлистят (както направихме ние) и се качвайте на колата към Белград!
Ще се изненадате колко приятен е пътят натам. По принцип западната част на България си е живописна и само като минете границата, направо се озовавате сред скалисти зъбери, надвесени направо над пътя, дори водопад, който ще ви накара да излезете от колата, без да сте имали никакъв план да спирате на шосето. След няколко снимки и препичане на слънчице, можете да продължите смело напред.
Всъщност най-много се изненадахме от факта, че като пристигнахме в Белград, никъде не можахме да открием хостел, в който да отседнем. Обиколихме сигурно целия град, проверихме няколкото адреса, които бяхме намерили в интернет, но на посочените места или нямаше хостели, или изобщо не можехме да се ориентираме по посочените координати. Накрая, съвсем изтощени, се настанихме в най-централния хотел в соц стил и опитахме носталгичното чувство на това да се върнеш назад във времето. А после – разходката!
В центъра на града определено има какво да се види. Голямата църква „Св. Сава”, Народната библиотека, сгради с интересна архитектура, дори запазените полуразрушени здания от бомбардировките на НАТО над града през 1999 г. Малко е зловещо, но от друга страна видът на тези руини в центъра на града, редом до другите сгради носи послание, по-силно от всеки призив за мир.
Най-известната и определно уникална забележителност на Белград е крепостта Калемегдан. Павирани улички, военен музей, арки и сводове, от които изведнъж се разкрива невероятна гледка. От хълма, върху който като птички са накацали толкова много хора, разхождащи се местни и гости на столицата, се открива пейзаж, който чак не очакваш. Вливането на двете реки – Сава и Дунав, което се случва точно под крепостта, събира целия поток от хора съвсем закономерно в тази сюблимна точка.
А долу, покрай река Сава, тече също живот. Множество заведения, които те примамват и те карат да се чувстваш някак морско. И знам, че повечето от вас свързват Сърбия със сръбските плескавици, но аз определено препоръчвам най-вкусната рибена чорба, която можете да опитате в някое от тези заведения по брега на реката, някои под формата на лодки в самата вода.
Разходката по улиците на града също е много приятна. Улиците напомнят малко на тези в София, особено с трамвайните релси и подобната архитектура. Хората обаче са различни. Не мога да не спомена високите светлички мъже и жени, сред които се чувствах малко като в страната на великаните. Сръбските дами имат много хубаво усещане за мода, ходят смело с дълбоки деколтета и клинове, които у нас биха събрали погледите, но явно сръбските мачовци са свикнали с дамската красота около себе си дотолкова, че чак не я забелязват. Или просто знаят, че и те са доста хубавички. Въобще по отношение на населението, както се казва в един виц, „Ово е стандарт!”
Така след два дни разходки из Белград успяхме да се убедим както в дружелюбността и веселия нрав на жителите на града, така и в истинността на името му – Красивият град. Затова – палете колата и към столицата на плескавиците и красивите... мъже!
