„Бялото стопанство“ - така се превежда името Белмекен (идва от турски и български), вероятно заради снеговете на тази надморска височина. Но когато кажем Белмекен, задължително трябва да уточним за какво точно говорим – за върха, хижата, курортния комплекс, спортната база или язовира. Макар да се намират близо едно до друго, тези места са уникални сами по себе си и единственото, което ги свързва, е прекрасната планинска природа.
Като тръгвате в тази посока, не се заблуждавайте от близостта на Белмекен до София (някакви си 140 км). Времето тук се променя по законите на планината. Пътуването дотам през май месец изисква вериги за гумите в багажника на колата, а през август температурите могат да падат и да се качват рязко на всеки час.
Спортният комплекс се намира на 2050 м надморска височина между Родопите и Рила. Има хотели и модерна ски писта (официално пистата е за биатлон), но като усещане е далеч от шумотевицата на комерсиализираните Банско, Боровец и Пампорово. Не е случайно, че спортната база е изградена на такава надморска височина. Целта е да се създадат специални условия за тренировки на спортисти от България и чужбина. Затова и навсякъде са разлепени плакати на наши и чужди национални отбори от различни спортове и са изградени зали за борба, бокс, тежка атлетика, лекоатлетическа писта и т.н.
Хотелската част приема и обикновени туристи на нормални цени. Веднъж отседнали и разопаковали багажа, можете да походите 3 км пеша (или с кола, като тръгнете от с. Сестримо) и да се изправите пред величествената гледка на най-високия язовир с насипна стена на Балканите, част от водната каскада Белмекен –Сестримо - Чаира. Язовир Белмекен е категоризиран за стопански и любителски риболов – летен и зимен, като най-често срещаният улов е пъстървата, а рибарите си личат отдалече с цветните си палатки и чадъри за плаж. Язовирът е толкова голям, че има своите приливи и отливи. Ако разпънете палатката си твърде близо до водата, със сигурност ще се наводните на сутринта.
Абстрахирайте се от боровите и кленовите гори наоколо и погледнете с друго око на разположения под едноимения връх язовир - той може да бъде стряскащ с огромните си стени и каскадни съоръжения, до повечето от които достъпът за туристи е абсолютно забранен.
За планинарите язовирните стени на Белмекен са отправни точки за катерене на върховете Белмекен (бивш Васил Коларов), Славов връх, Балабаница, Каменчал... През южната стена на язовира преминава и една от пътеките към хижа „Белмекен”, но за да вървите по нея, ще трябва да сте добре оборудвани с карта, компас и останалите важни подробности за оцеляване в планината. Не се учудвайте, ако по пътя през гората срещнете табори от свободно пасящи коне. Те са от велинградските села и за собствениците им е традиция да ги пускат сами на паша.
По-приятен е маршрутът до хижата от с. Костенец, но при всички случаи високите обувки и панталоните са задължителни заради усойниците по скалистите склонове. След пожара от преди няколко години хижата е възстановена на брега на Равнивръшкото езеро и без някакви особени екстри предлага подслон, вода, електричество от агрегат, нарове за преспиване и топла храна.
Но какъвто и маршрут да изберете, където и да отседнете – в хотел, хижа или на палатка, важното е докосването до природата със собствените ви сетива. Важен е вкусът на боровинките, миризмата на борова смола, кислородното насищане и тишината, която сте забравили.
