Никой никога не би могъл да направи пълен пътеводител на Бейоглу. Защото тук са събрани милиони парченца от света. Включително от целия шарен пъзел на Истанбул.
На турски „г“-то не се произнася, удължавате малко „о“-то, преглъщате „г“-то и свивате в първата възможна пряка от претъпканата с народ улица Истиклял.
И попадате на магическо място. Има го този момент в Истанбул – прескачате от квартал в квартал и сякаш преминавате на друг континент. В Бейоглу цветовете са ярки, хората – са интересни, а историите се случват в реално време.
Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg
География и история на Бейоглу
Бейоглу се протяга от кулата Галата до известния площад Таксим. Преди 200 години това е била най-европейската и най-модерната част на Константинопол. Тук са се намирали много от европейските посолства, по улиците са кръстосвали чужденци от целия свят, а Истиклял (тогава с френското име Гранд Ру де Пера) е бил поръбен с изискани бутици.
Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg
Ру де Пера? Бейоглу се е наричал Пера през Средновековието и това име се е използвало в разговорния език до началото на миналия век. Идва от гръцки и означава „отвъд“. Но по-интересно е...
...откъде идва името Бейоглу
Една от резиденциите в Бейоглу била толкова прекрасна, толкова пищна и величествена - на светлинни години от всички останали бледи и невзрачни резиденции – и това била венецианската. Венецианският посланик носел титлата байло. През 16-и век с голямо уважение жителите на Константинопол се отнасяли към един байло - Лодовико Грити - и го наричали Bey Oğlu –син на господар. Този Лодовико явно е бил голяма работа, защото не само се сближил с Великата порта, ами и няколко години по-късно бил избран за дож на Венеция.
Лудовико си тръгва, името остава.
Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg
Арт Бейоглу
В Бейоглу днес е пълно с музеи, галерии и алтернативни арт пространства. Стари мазета, полуетажи, сутерени се събуждат от летаргията и разрухата и се превръщат в какво-ли-не. Дори и само да скитате по улиците встрани от Истиклял, ще попаднете на антикварни магазини, арт книжарници, малки бутици, кафенета по ръба на тротоарите...
Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg
Има ги и тук седящите на ниски масички и играещи табла истанбулски мъже, има ги и кафенетата, в които сядате на възглавници върху сковани и боядисани палети.
Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg
Има неизброими удобни столове за чай и местна кухня.
Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg
Антикварният Бейоглу
Антиквариатите на Бейоглу са истински съкровищници. Влизате не в магазини, а в машини на времето.
Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg
Някои са станали известни от книги и филми (като The Works (Objects of Desire), откъдето често зарежда своя Музей на невинността Орхан Памук). Снимането е забранено, влизането е на пръсти, завъртането – на пета.
Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg
Какво ще откриете сред милионите вехтории вътре – от плакати и архивни картички до маркови чанти и стари детски играчки – зависи от търпението ви в тършуването и от това дали точно днес имате късмет.
Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg
Музеят на невинността
Не е нужно да сте чели „Музей на невинността“ на Орхан Памук, за да се насладите на колекцията от предмети в Музея на невинността в Истанбул. Още от самото начало писателят работи паралелно по двете си идеи – да напише книга, която да наподобява музеен каталог на Истанбул от миналото, и да направи истински музей на Града на Босфора, който да отразява чрез предмети от ежедневието атмосферата в него от 50-те години до края на ХХ век. Намира се в началото на улица Чукурджума. Повече за Музея на невинността.
Снимка: Музей на невинността
Бейоглу след залез
С падането на нощта Бейоглу си сменя дрехите. Светлините, звуците стават други. От всеки прозорец, сутерен, тераса се чува различна музика – електронна, всякакви вариации на турска, рок. Викачите са шахматно разположени по улицата, а вие няма как да се оплачете от липса на избор.
Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg
Цветните стълби
Още едно парченце от Бейоглу, което ще ви накара да се влюбите до уши. Боядисани са от пенсионер, който иска да освежи част от любимия си град. Градската управа обаче не смята идеята за особено вдъхновяваща и излива кофа сива боя отгоре. Което пък отприщва подкрепа от местните хора и ново боядисване. Научете цялата история на цветните стълби в Истанбул.
Снимка: Мария Ангелова/Peika.bg
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
