Прекарах първите си години в Никарагуа, постоянно критикувайки местните и невероятното им спокойствие и безотговорност, но постепенно разбрах, че аз съм този, който греши. Бях дошъл да нарушавам ежедневието им и да критикувам вечния отговор „Маняна“ - всичко ти обещаваха за утре, а утре пак за утре и така, докато някой ден, точно преди да загубиш вярата си в следващия, утре най-сетне ставаше днес. За да оцелея при тези условия на работа, трябваше да се науча да запазвам спокойствие и да владея тактиката „маняна“. С времето започнах да приемам, дори да разбирам бита на тези хора, които, за да живеят добре днес, оставяха колкото се може повече работа за утре.
Друг типичен отговор, с който трябваше да свикна с времето, бе „Si Dios Quiere”, което съответства на нашето „Ако е рекъл Господ“. Използва се за всичко. Например, уговаряйки точния час за бизнес среща: „Утре в два следобед в моя офис“, винаги получавах потвърждение с думите „Si Dios Quiere”. И винаги, когато давах инструкции на работник: „Искам те утре в седем сутринта на работа!“, отговорът бе: „Разбира се, но само ако рекъл Господ“.
В първите месеци на пребиваването ми в Манагуа този отговор ме дразнеше и провокираше до такава степен, че се вземах за Господ и понякога отговарях: „Не ако иска Господ, а ако Аз реша!!!“
С годините започнах да помъдрявам и да осъзнавам божията сила, тъй като често падаше силен тропически дъжд и превръщаше улиците в реки, с което проваляше моите планове и решенията ми трябваше да отстъпят пред тези на Господ. Дори няма да споменавам ураганите, земетресенията и вулканите, които са постоянна заплаха в региона.
„Нецивилизованите хора от Третия свят“ осъзнават, че не са господари на вселената, а са просто част от нея, част от Хунаб Ку – върховния бог на маите.
Из "По пътя на маите", Георги Лозев. Издателство Сиела
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
