Преди векове е било много бавно, скъпо и времеемко да се пишат, оформят и разпространяват книги. Не е имало печатни машини и всичко се е правело на ръка като всяка бройка е била уникална по някакъв начин. Поради това себестойността на една книга е била много висока и това е поставило въпроса – как читателите да четат, без да могат да отнесат книгата със себе си.
За онова време това наистина е било основателен въпрос, защото хората са имали навика просто да взимат, каквото им трябва, особено, ако могат да си го позволят. Както през 1549 г., когато книгите от лондонската библиотека „Гилдхол“ са „заети“ от херцога на Съмърсет, който е наредил книгите да бъдат изнесени с каруци към новия му дом в Странд и те никога не са върнати. В следствие на това библиотеката е отворила отново едва през 1828 г.
За да запазят книгите, първите библиотеки, извън училищата и колежите, започнали да „оковават“ книгите с дебели вериги за стената или с тежести, точно като затворници. Което вероятно е иронията в тази история, защото книгите са свобода.
Наследство и пътят към освобождение
Библиотеката в Херефорд е най-старата (900 години), най-голямата и най-добре запазената библиотека с оковани книги. Логично, там се намира и най-старата такава книга: Евангелието на Херефорд е написано през 8-и век и едно от общо 229 оковани книги в библиотеката. Днес Херефорд е туристическа дестинация, заради тематичния музей в нея.
Втората след нея най-голяма такава библиотека във Великобритания е в катедралата Уимборн. Любопитен факт е, че в началото книгите там не са били оковавани, защото тематиката им е била религиозна и те са били четени само от свещеници. Когато през 1695 г. благодетелят Роджър Джилингъм дарява на библиотеката Уимборн 90 по-светски книги той иска на ръкописите да бъдат сложени вериги, но също така настоява четенето на книгите да е безплатно и достъпно за всички желаещи от града.
По света днес са оцелели само няколко такива библиотеки, където са запазени оригиналните вид на сградите, окови и книги. Библиотеката Франсис Триг (Francis Trigge Chained Library) в Линкълншир, създадена през 1598 г. и още съществуваща и до днес, е допринесла за началото на развитата по-късно система от обществени библиотеки.
Друга подобна библиотека е Марш (Marsh's Library) в Дъблин, построена през 1701 г., която също се намира на първоначалното си място. Интересното в тази ирландска библиотека е, че там книгите не са заковани, но хората са били заключвани, за да се изолират от шума.
Други известни места със заковани книги са училището Ройъл Грамар в Гилдфорд, Англия, и църквата на света Валбурга в градчето Зутфен, Холандия, която е построена през 1564 г., и днес също е музей.
С развитието на печатарското дело, цената на книгите естествено пада, те стават все по-достъпни и накрая се освобождават от оковите. След което започват да освобождава масово съзнанията от други окови. И така чак до наши дни, когато книгата в традиционния си вид е заплашена от преминаване изцяло в дигиталното пространство. Както всичко останало в този живот, дали това ще се случи или не (както и дали това има значение или не), зависи от нас.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
