Боби Вълчев: Всичко може да бъде изкуство - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Боби Вълчев: Всичко може да бъде изкуство
Автор: Александра Любова
Боби Вълчев: Всичко може да бъде изкуство

В следващите редове имаме удоволствието да ви запознаем с Боби Вълчев - един от дейните и известни български джаз изпълнители както у нас, така и в чужбина.

Боби Вълчев открива любовта си към пианото от съвсем ранна детска възраст. Той е възпитаник на софийското музикално училище „Любомир Пипков“, а след това завършва и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с две специалности – „Джаз пиано“ в Инструментален факултет и „Композиция“ в Теоретико – Композиторския факултет.

Боби става и асистент професор в Майсторския клас на Милчо Левиев. След това продължава своето образование в „Guild school of music“ в Лондон. Повече за Боби Вълчев, ще разберете от самия него.

Боби Вълчев: Всичко може да бъде изкуство

1. Кой е Боби Вълчев? Има ли разлика между музиканта и човека Боби Вълчев?

Какъвто съм на сцената, такъв съм и в живота – винаги импровизирам, винаги правя нещо ново, различно. Гледам да взема максимума от всяка една ситуация. Същото е и на сцената – дори да се налага да свиря и пея едни и същи песни, винаги се старая да го правя по различен начин, за да е по-интересно.

2. Как откри музиката?

Аз не съм я открил – тя ме откри. Още от малък баща ми ми предаде любовта към джаз музиката. За мен беше много вдъхновяващо още от малък да си пускам всяка една плоча у дома.

3. Разкажи ни как се стигна до професионална кариера?

В 6-7 клас вече бях част от група, която свиреше по заведения и за мен беше удоволствие да съм пред публика. Получи се много естествено, не съм го избирал целенасочено.

4. Кое ти дава най-голямо удовлетворение в живота?

Най-голямо удовлетворение за мен е, когато съм на сцената и видя усмивките на хората и когато успея да предавам емоцията чрез музиката си.

5. Вярваш, че светът се движи от нещата, които не се виждат, а усещат – музиката, изкуството, любовта. Има ли общо между тях? Трябва ли да има любов, за да има музика? Любовта изкуство ли е? 

Има много общо между музиката и любовта. Музиката е начин да си изразиш чувствата, а най-силното чувство е любовта. Всичко може да бъде изкуство. Дали е споделена или несподелена, дали е щастлива или не, любовта е основният фактор при създаването на музика. Любовта може да бъде изкуство, зависи човек как чувства и усеща света наоколо.

6. Кои са големите имена, с които се радваш, че си работил и с какво ще ги запомниш?

Клод Джей Луудс, Маркъс Милър, Джордж Бенсън, Анита Уилямс. Имах възможността да споделя сцената на джаз фестивали в Дубай с имена като: Крис Боти, Тото, Лайнъл Ричи, Джейми Кълъм и други. От българската сцена, която е дала началото на моята кариера и съм свирил с музиканти като: Милчо Левиев, Камелия Тодорова, Вили Казасян. Васил Петров, Орлин Павлов, Каризма, Деси Тенекеджиева, които са ме научили на много.

Общото между тях, е че следват мечтите си и не се отклоняват от пътя си. Безкомпромисни са с това, което правят и по този начин те са себе си, уверени са и това ги движи само напред. Това ги прави и много добри примери. 

7. Описват те като нестандартен музикант с усет към красивото и стилното. Защо нестандартен?

Винаги търся нещо ново, всяка една песен, която свиря, я свиря по нов начин. Всеки път го правя с такава страст, сякаш сядам за първи път на пианото. Независимо дали свиря на най-голямата сцена в света, или пред 20 човека публика – всеки път е с една и съща енергия и страст.

8. Кои са музикалните постижения, с които най-много се гордееш?

Най-голямото постижение за мен е, че винаги свиря музиката, която аз обичам и налагам себе си и това, което съм аз. Горд съм, заради това, че съм себе си и света оценява това, което съм и благодарение на това съм бил и продължавам да бъда на сцени, на които дори не съм си и мечтал че ще стигна, това за мен е знак, че съм постигнал нещо и е повод за гордост. Постижение за мен са и моите нови авторски песни – Alright и Pretty Lady, с която успях да върна ретро звученето на джаза. За мен е постижение, че успях да направя нещо различно и качествено.

9. Посетил си много места по света, а в момента живееш в Дубай. Защо избра точно тази дестинация? С какво те привлече?

В Дубай навсякъде има джаз, слуша се много тази музика. Има поле за изява, както и много добри музиканти. Има и хора, които искат техните деца да бъдат учени на такава музика. Харесва ми и това, че цяла година може да се ходи на плаж. Винаги съм искал да живея някъде на топло. Но както повечето неща в моя живот, не ги търся целенасочено, просто се случват сами.

10. Кои са нещата, които обичаш в България и не би заменил за нищо на света? Какво ти липсва най-много от живота в родната страна?

Най-много ми липсват семейството и роднините ми. Но също така природата, планините, чистия въздух, приятелите, храната, свободата.

11. Какво е музиката за теб с 3 думи? Ако имаш 3 думи да опишеш себе си, какви биха били те?

Музиката за мен е страст, емоция и енергия, а аз самият бих се описал с 3 думи, като спонтанен, импровизиращ и романтичен.

12. Искаш да откриеш школа за деца таланти в България? Защо и как се зароди идеята за това?

Още като бях в Англия открих, че преподаването много ме обогатява. Помагайки на малки талантлтиви деца, се зареждам с много енергия и си казах, че в България има толкова много таланти, на които мога да помагам да се развият. Реших, че това, което правя в Дубай, искам да го приложа и тук, в България. Виждал съм как много талантливи деца, нямат възможности да се развият достатъчно. Талантът, ако не бъде развиван и не се учат нови и нови неща, просто се изпарява. Средата е много важна за едно талантливо дете. Бих се чувствал много щастлив да помогна на децата да се изградят като артисти. И не само на децата – и по-улегнали хора, които по една или друга причина като по-млади не са имали възможност да се обучават, също могат да се развиват в тази посока. Никога не е късно за музика.

Завършил съм НМА “Панчо Владигеров “ една от специалностите ми е педагогика. Започнах да преподавам по системата на AMRSM и TRINITY, защото това е един чудесен начин за учениците да бъдат стимулирани и да напредват систематично. Също така нивата на тези системи на обучение отварят много врати за международни университети.

13. Какво разказваш на чужденците за България и българската музика?

Всички, които са чували нашия фолклор, са изумени от красотата и величието му. Разказвам им всичко, което чувствам – колко е прекрасна природата, колко са хубави и топли хората. Като им разказвам тези неща, на всеки му се иска да посети България. Вярвам, че с облекчаването на условията за пътуване, това ще се случи.  

14. Какво предстои за Боби Вълчев?

Гледам към завръщане в България за лятото, искам да си направя хубава почивка. Имах тежък сезон в Дубай, нямаше никаква сигурност, заради Covid-19. С удоволствие бих направил някое участие в страната. В професионален план предстои издаването на поредните ми авторски песни. Сред тях ще има и такава на български, както и дует с певицата Гери Николаева, в който поп и джаз ще срещнат операта. Това ще бъде много интересен проект.

15. Какво ще пожелаеш на читателите на Peika.bg?

Пожелавам им никога да не правят компромис със себе си, да се заемат с  това, което дълбоко в душите си искат и да не се съобразяват с очакванията и стереотипите и вярвам, че има сила, която ще им даде това, което заслужават. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин