Старите книги разказват, че именно в Бобошевския манастир свети Иван Рилски е станал монах и е решил да се отдаде на отшелнически начин на живот.
Основан малко след официалното приемане на християнството в България (9-10-и век), Бобошевският манастир бързо се превърнал в място, където десетки монаси пишели и преписвали книги (част от които съхранени и до днес). Неизброими били и поклонниците, които се движели по маршрута от Рилския манастир към Света гора и преминавали през Бобошевския манастир. Както много други манастири, и този бил разрушен от османците, но още през 1481 г. бил възстановен и дълги години след това продължил да бъде оживено място за религия и образование.
Бобошевският манастир и свети Иван Рилски
Според житията на Иван Рилски точно тук той приел монашеството и изучавал богословие. Това се случило около 901 г., когато бил на 25 години. По това време родителите му вече били починали, той бил раздал имуществото си на бедните и от овчар станал послушник в манастира под връх Руен (тогава манастирът се е наричал Руенски, днес това име носи друга обител, действаща, но издигната на друго място, край село Скрино, Кюстендилско). Оттук Иван Рилски се отправил за пост и молитва към Витоша, а по-късно и към Рила, където основал едноименния манастир.
Какво е останало от манастира
В наши дни от величието на някогашния манастир е запазена само църквата „Свети Димитър“. Според това по кое време на деня ще дойдете, отвън камъните на дебелите метър стени са в различни нюанси на розовото. Влезте в църквата, за да видите оригинални стенописи от 1488 г., създадени от майстори от Охридската школа (годината на изписването на храма е написана над входа на наоса). Стенописите, покриващи стените и свода, са причина църквата да е обявена за паметник на културата. Можете да запалите свещ, а за да се насладите на изображенията в свода на църквата, си носете челник или фенерче, тъй като там светлината едва-едва се процежда през тясно прозорче зад иконостаса. Иконите от иконостаса на манастира се пазят в криптата на храм-паметника Александър Невски.
По пътя
Пътят от центъра на Бобошево до манастира е около 4 км и се вие нагоре по склоновете на Влахина планина. Изкачване пеша ще ви отнеме около час, но гледките на няколко от острите завои си заслужават. Спокойно можете да се почувствате като някой могъщ самодържец с града в краката ви. Река Струма се извива като змия с къщите на Бобошево по двата й бряга, тук-там някой мост я прекрачва. На един от завоите има беседка, на стотина метра встрани от нея метален кръст се извисява над полето и символично закриля Бобошево. Мястото е подходящо за пикник и пролетна/есенна разходка.
Полезна информация: Посоката е София – Благоевград (Е-79), като при табелата за Бобошево отбивате. В самия град карате към центъра и оттам има табели за манастира (не се забелязват много лесно, спокойно можете да питате някой от дружелюбните местни за посоката). Оттам до манастира са 4 км, които можете да изминете с кола по асфалтов път или пеша. Пътят нагоре се вие и на няколко места разкрива невероятни панорами към Бобошево отвисоко. До Бобошево може да се стигне и с влак. Разстоянието от София е 90 км (2 часа с влак), от Благоевград – 20 км. Целогодишни е отворен за посещение, до църквата има вода и беседки.
Маршрути: Ако сте ценители на средновековното изкуство, вижте още църквата Свети Теодор в Бобошево (попитайте местните хора за посоката, по пътя към Кюстендил), както и църквата Света Петка в село Вуково.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
