Малката сибирска река Богунай в Красноярския край днес се ползва с голяма популярност сред туристите.
На този приток на Енисей с удоволствие прекарват почивката си любителите на екзотиката на тайгата, като нощуват в палатки.
Богунай обаче е загадъчно място, където са се родили немалко легенди, разказващи за чудни събития, случили се близо до тази река. Някога зиряните (коренните жители на тези земи) вярвали, че река Богунай е обитавана от добри духове, затова рибата е в изобилие.
Старо предание разказва, че някога от небето, във водите на Богунай, паднал тайнствен червен камък и донесъл със себе си мистични сили. В дните на зимното и лятното слънцестоене той излъчвал особена сила и започвал да свети с мистична розова светлина. Старите хора разказват, че Камъкът на шамана и до днес стои а дъното на плитката река, но е много трудно да се открие. Смята се, че той се показва само на хора, нуждаещи се от помощ. Тези, които го търсят от любопитство, рискуват да си навлекат неприятности.
Една от чудатостите на богунайските гори е техният тайнствен обитател, наричан от местните жители Чаровника. Във всяко от околните села може да се чуят разкази за горски човек с огромен ръст, чието тяло е покрито с гъста козина, а очите му горят с огнен пламък. Освен това той притежавал сила на внушение и бил способен да предава мисли на разстояние. Независимо от огромната си физическа сила, горският човек бил доста безобиден, макар понякога да обичал да се шегува с хората.
Едно от най-зловещите места, край реката, е стара мина, в която някога добивали злато. Известно е, че Богунай е златоносна река и добивът на благородния метал тук започнал още през XIX в. Но „златната“ епоха била през 30-те и 40-те години, а в началото на 50-те мината била закрита неочаквано.
Носели се слухове, че това е направено заради строителството на секретна ракетна база, но така и не били открити факти, които да потвърждават това. Изминали години. И самата мина, и построеното до нея селище се превърнали в истински горски „град призрак“, в който дори най-големият смелчак не би се решил да пренощува.
Туристи, които идвали тук от любопитство, разказвали след това, че сред полуразрушените сгради постоянно усещали нечий втренчен поглед и това пораждало в страх душите им.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
