Болоня е един от най-красивите и богати градове в Италия, който ще ви посрещне дружелюбно и ще ви омае с автентично усещане, което няма да намерите другаде.
Плодородните земи са причина тук да възникне селище още през 534 г. пр.н.е. Градът е известен не само със своята богата история, красива архитектура, университета, но и с безкрайните си вкусни специалитети и вина. Tук се раждат много от традиционните италиaнски ястия. Не е тайна, че италианците превръщат храната в изкуство и ритуал, а болонезийците съвсем не са изключение. Не случайно често наричат града “Тлъстата Болоня”.
Двете кули Гаризенда и Азинели (Le due torri Garisenda e Asinelli) са известни като кулите на Болоня и са символът на града. Строени са в началото на 12-и век, когато била широко разпространена практиката да се строят кули от всяка известна фамилия. Така те показвали своята сила, престиж и богатство. В средновековна Болоня е имало над 170 кули, но само някои от тях са оцелели и до днес. Гаризенда и Азинели са най-известните.
Гаризенда е висока 49 м, но първоначално е било по-висока. Нездравите основи карат кулата да се наклони с 3,2 м още през 1360 г., а горната и част е срутена от съображения за безопасност. Оттогава Гаризенда е затворена за посетители. Семейство Азинели обаче успяват да построят своята кула до внушителните 97 м. Тя също има лек наклон, но е отворена за посетители. Азинели не е просто туристическа атракция, а истинско приключение.
Тесни, стръмни, дървени стъпала ще ви изкачат до прекрасна гледка. При ясно време панорамата стига чак до Адриатическо море. Всички 498 стъпала си заслужават усилието, за да видите града като на длан.
Вход за кулата: 3 евро
Аркигиназио/Архигимназията (Archiginnasio di Bologna) е първото седалище на Университета (Alma Mater Studiorum) в Болоня - най-старият университет на Западния свят, открит през 1088 г., когато Болоня е била богата и независима. Преди Аркигиназио да бъде построена между 1562 г. и 1563 г., лекции са се провеждали в частни домове или къщи под наем, религиозни сгради и дори на площади. Двуетажната сграда останала седалище на университета до 1803 г. Няма как да пропуснете красивата и очарователна зала „Театро Анатомико“.
Тук са се извършвали аутопсии, докато студентите са изучавали човешката анатомия. Тъй като в онези години не е имало охладителни помещения, се налагало телата да бъдат прясно… да кажем - обработени, докато студентите са наблюдавали от дървените пейки. Пейките били изработени, така че да са неудобни, за да може студентите да не заспиват, защото трябвало да бъдат там дълги часове, докато аутопсията не приключи.
Улица Независимост (Via Indipendenza) е улицата, която няма как да пропуснете, докато се разхождате из Болоня. Тя е основната търговска улица, която ще ви отведе направо в сърцето на града. Но тук освен магазини, ще намерите и други интересни неща по пътя си. Още в самото начало на улицата се намира една от старите градски порти - Порта Галиера. Може да се отбиете за допълнителна разходка в най-големия градски парк „Монтаньола“ (Parco della Montagnola). На същата улица се намира и театър “Арена дел Соле”, както и конната статуя на Джузепе Гарибалди, изработена от автора на паметника на Цар Освободител в София.
Аркадите, наричани още портици, с които е известна Болоня, ще привлекат вниманието ви още щом стъпите в централната част, включително по улица Независимост. Градът в миналото процъфтявал, благодарение на добре развиващия се университет, но се нуждаел от допълнителни жилища за студентите. За да бъдат по-близо до университета, който се намира в центъра на града, студентските жилища били построени като фасада към лицевата част на вече съществуващи сгради.
Условието било да бъдат широки и достатъчно висока, за да може да премине каруца с кон. Огромните арки били построени в целия град, а днес те са около 40 км и предлагат на пешеходците сянка от жаркото слънце или подслон от дъжда.
Пиаца Маджоре (Piazza Maggiore) е главния площад в Болоня, а както знаем пиаците са социалните центрове на всеки италиански град. Ако искате да му се насладите истински, направете го по залез и/или през нощта. Наистина зашеметяващо. Вървете бавно през площада и се настанете на едно от кафенетата или на някои от последните редове на стълбите пред църквата Сан Петронио. За да бъдете още по-романтични, разходете се по Пиаца Санто Стефано (Piazza Santo Stefano). В сравнение с Пиаца Маджоре, Санто Стефано е по-малък, но също толкова емоционален – и определено по-интимен. Просто му се насладете.
Базиликата “Сан Петронио” (Basilica di San Petronio) се намира на Пиаца Маджоре и е една от най-големите църкви в Европа. Размерите й наистина са внушителни - дължината й е 132 м, арките са на височина 45 м, фасадата на 51 м и може да побере 28 000 души. Строежът започва през 1390 г., а по проект е трябвало да надмине по големина базиликата “Свети Петър” в Рим. Някои казват, че когато Ватикана разбрал прекратил строежа, други твърдят, че проектът не бил изпълнен, защото парите не достигнали.
Строителството продължило няколко века, а фасадата все още не е довършена. През 1530 г. тук е коронясан Карл V за император на Свещената Римска империя. В базиликата се съхраняват мощите на Сан Петронио, който бил покровител на града. Тук е погребана и сестрата на Наполеон - Елиза Бонапарт. Не пропускайте да видите и най-дългия слънчев часовник в света.
Дворецът Акурсио (Palazzo d’Accursio) също се намира на главния площад. Той представлява комплекс от няколко здания, строени между 14-и и 16-и век. Бил е резиденция на юриста Франческо Акурсио, а след това тук се е помещавало кметството.
През 15-и век дворецът е разширен и се построява часовниковата кула, в която се намира камбана с тежест 4,7 тона. На фасадата на Акурсио има статуя на папа Григорий VIII, който въвел Григорианския календар.
Фонтанът на Нептун се намира, разбира се на площад “Нептун” (Piazza Nettuno) и много красноречиво изразява неговата мощ и сила да контролира водата. Бронзовата статуя е висока 3,2 м, затова често я наричат "Гиганта". Фонтанът е открит през 1567 г., а в краката на Бога на морето се намират 4 статуи, които които изобразяват четирите познати дотогава реки: Ганг, Амазонка, Нил и Дунав.
Любопитен факт е, че Марио Мазерати (един от братята Мазерати) използва именно тризъбеца на Нептун за лого на марката автомобили “Мазерати”.
„Четириъгълника“ (Quadrilatero) - Обиколете улиците на Куадрилатеро, средновековния пазар, където можете да разгледате сергиите и старите магазинчета, продаващи различни видове деликатеси. Тук е мястото, където можете да купите всички тези прочути болонезийски и италиански специалитети: тортелини, талиатели и друга ръчно изработена паста, мортадела, Пармеджиано Реджано, отличителният болонезийски сос Рагу, и местните вина Пиньолето, Ламбруско и Санджовезе. Разходката по тесните улички и пазара ще ви върне в истинска средновековна Болоня.
Базиликата “Сан Доменико” (Basilica di San Domenico), за която казват че е съкровищница на изкуството, е построена през 13-и век. Тук може да видите творби на младия Микеланджело, Никола Пизано, Арнолфо ди Камбио, Филипино Липи и др. В базиликата е погребан основателят на католическия орден - Сан Доминик.
На романтичния площад Сан Стефано се намира и базиликата “Сан Стефано”, която често наричат “Седемте църкви”. Тя е тук от 8-и век и е най-важният църковен комплекс в Болоня. Не пропускайте да видите и катедралата на Болоня “Сан Пиетро” (Cattedrale Metropolitana di San Pietro). Нейният строеж е започнал още през 910 г., но е претърпяла пожар и земетресение. През 17-и век добива бароков облик, който виждаме и днес.
Болонезийски специалитети - Едно от задължителните неща, които да направите в Болоня, е да опитате всичките им специалитети. Градът е родното място на тортелините и соса болонезе. Опитайте тортелини с градински чай и масло, талиатели със сос рагу (болонезе), мортадела, кресчентине с колбас, стракино и скуакероне. И всичко това да бъде придружено с местното бяло вино Пиньолето или червено Ламбруско. Улица Via Pescherie Vecchie е мястото, където гастрономите ще намерят своя рай, сред хубави сирена и шунки от областта Емилия-Романя.
Опитайте и балсамовия оцет, който всъщност няма нищо общо с нашите представи за оцет. Той е гъст, вкусен и само няколко капки от него превръщат всяко ястие в истински специалитет. Използва се дори върху ягоди, сирена, сладолед. Една бутилка от този вълшебен сос може да струва от 50 до 100 евро, тъй като процесът на правене е сложен и дълъг. Минимум 7 години са нужни на оцета да отлежи, а повечето стареят до 15. Разбира се има и по-ценни партиди на възраст 45 години. Опитайте го, докато хапвате или пиете аперитив.
Не забравяйте, че щом сте в Италия, трябва да включите в менюто си и вкусния италиански сладолед.
Връх Сан Лука е идеалният начин да изгорите калориите от болонезийската храна, въпреки че всяка една от тях си заслужава. Ще се изкачите до него под най-дългия портик в света - 3,8 км и 666 аркади. „Наградата“ е красивото светилище на базиликата Сан Лука на върха на хълма.
Аперитиво - най-добрият начин да завършите деня е с аперитив в един от многото барове в центъра на града. За да го направите както болонезийците, поръчайте си щприц (spritz) – напитка приготвена от Просеко и Аперол (по-горчивият вариант се приготвя с Кампари вместо Аперол). Това, което прави Аперитиво толкова специално е, че когато си го поръчате, вие получавате достъп и до бюфет, изобилстващ от храна. Обикновено баровете отварят около 19 часа.
Ако вече ви се ходи в Болоня, вижте и най-добрите екскурзии до Болоня.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
