За любителите на крепостите, скалното катерене и откривателските разходки
Да откриваш миналото на страната си сам, стъпка по стъпка, е вълнуващо занимание за свободното време. А когато го правиш на терен, сред обрасли в треви и храсти останки от някогашни крепости, можеш да се почувстваш почти като Индиана Джоунс.
Крепостта Боженишка Урвич е една от последните, превзети от османските войски при падането на България. След като е разрушена и изоставена, остава в забрава чак до 20-те години на миналия век, когато буря изкоренява дърво, в чиито корени откриват скален надпис.
„Аз Драгомир писах.
Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих.
В това време турците воюваха.
Аз поддържах вярата на Шишмана царя.“
Надписът днес е ограден в метална клетка, а за да го видите, трябва да се изкачите по дървена стълбичка. Точно до надписа има запазена дълбока 10 м щерна (резервоар) за вода, както и основите на крепостта. Докато се разхождате по зида, ще видите разположението на отделните помещения, а в края му още малко катерене ще ви отведе до висока, отвесна скала, от чийто връх пред погледа ви се разкриват Стара планина и Ботевградското поле като на длан. Невероятна гледка, наистина!
Именно тези отвесни скали с характерни дупки в тях са любимо място на любителите на скалното катерене – в много от вдлъбнатините ще видите бял прах (магнезий), оставен от катерачите.
Ако от скалния надпис продължите още малко нагоре по пътеката, ще стигнете до другото любопитно място в крепостта – скалната църква. Разположена в скална ниша, смята се, че е използвана още от най-древни времена, като днес е импровизиран параклис. Вътре има няколко евтини икони, изгорели свещи и монети. Сковани са и две пейки. В скалите наоколо можете да видите следи (кръгли дупки) от някогашна дървена конструкция. До самата църква пък се стига до стара, прогнила дървена стълба. Последния път едното стъпало беше пропаднало, а няколко други се клатеха застрашително. Изобщо, тук витае усещането за забравено от времето и Бога място, особено когато през лятото тревите избуят и плъзнат змии.
Пътеки и скали за изследване имате за цял ден. А ако ви доскучае, можете да си направите пикник или барбекю в основата на крепостта, където има няколко беседки и чешми. Или пък слезте в село Боженица, което ще ви очарова с подредените си дворове и засадените с цветя тротоари.
Полезна информация: Боженишка Урвич се намира на около 70 км от София, в посока Ботевград – Скравена – отбивката за Липница – Боженица. В самото село има табели, които ще ви отведат извън него при яркожълт почивен комплекс и местност с беседки и чешми. Там оставете колата и поемете по табелите нагоре към крепостта. През лятото има много змии, носете дълги панталони и пръчка, с която да проверявате тревите и камъните. Най-добре е да дойдете в ранна пролет – април.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още вдъхновения за пътешествия!
