Малко са градовете, в които животът след залез слънце да е изсипан в такъв гъст концентрат на едно място, както в Букурещ. Няколкото калдъръмени улички, които се пресичат в центъра на румънската столица (или това е по-голямата част от стария град), са побрали десетки и десетки кафенета, барове, заведения за бързо хранене, масажни салони. Неонът е навсякъде, тонколоните са с човешки бой и нагоре, празни маси няма.
Докато през светлата част на денонощието из стария град могат да бъдат забелязани предимно разсеяни туристи и бързащи местни, с падането на мрака сякаш някой някъде щраква някакъв ключ и мястото магически се преобразява.
Стъклата на всеки следващ клуб се тресат в ритъма на различна музика - общо взето има за всеки вкус по нещо. Има и по-лежерни места с непретенциозна публика, и изискани джаз клубове, и рок барове, и бирарии, италиански, гръцки и арабски ресторанти - по залък и глътка от целия свят са се събрали тук. Гарантирано е, че гладни и жадни няма да останете. Нито на тихо.
Най-силно дънят различните вариации на тема румънски денс - независимо дали в него се пее на румънски или английски - дум-дум, туп-тупс, дум-дум!...
На някои по-стратегически места (като входовете на дискотеките) децибелите са толкова високи, че човек има чувството, че сърцето му прескача някои от ударите си заедно с ритъма от колоните.
Заведенията са плътно едно до друго. На някои места е като в Шенген - по нищо не разбирате, че сте преминали държавна граница и вече сте в юрисдикцията на съседния бар. Истината е, че тук няма нищо, ама нищо друго освен заведения.
Масите в баровете и кафенетата са наредени гъсто една до друга като в Париж (нали все пак сте в Малкия Париж), но и по балкански - всички обърнати с гледка към улицата. Любимо занимание в парти зоната на Букурещ, естествено, е наблюдаването на минувачите. Докато обикаляте в търсене на своето място, ще бъдете наблюдавани. След това попадате от другата страна на дефилето.
Макар улиците да са калдъръмени, румънките са на умопомрачителни токове. Обаче явно са тренирани, защото не се вижда и една да се олюлява и да чупи глезени. Румънската младеж от мъжки пол пък явно целокупно си прави прическите при един и същи фризьор. Не че това е от кой знае какво значение. Важното е, че 98% от нощните обитатели на Стария град са във възрастовата граница 16-29 години, което пък гарантира, че няма шанс да бъдете налегнати от скуката.
Цените на бирата и храната са по-високи от българските, но не много. Румънската бира не е лоша - вие ще си намерите любимата. Опитайте и местните вина.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
