Бяла е доказателство, че по-малко бетон, по-малко звуков тероризъм от нощните заведения и по-малко кич във всичките му форми всъщност означават повече наслада за туриста.
Кацнало на самия бряг, върху едно от разклоненията на Източна Стара планина градчето предлага уникалната възможност да преживеете и планината и морето. Едновременно и без компромиси. Няколкото плажа, които опасват Бяла, са чисти, с широка пясъчна ивица и (слава Богу!) нищожно вмешателство от страна на търговците, които завзеха почти всичките ни плажове.
Особено внимание заслужава Кара дере - плаж, станал известен от филма “Кецове”. Намира се северно от града и е изключителен с близо 6-километровата си дължина, абсолютно чист пясък и винаги кристална вода. Неслучайно преди няколко години в центъра на общественото внимание застана проект (в който беше набъркано и името на Норман Фостър, един от най-бележитите архитекти на нашето време), според който цялата дива местност около плажа щеше да бъде застроена. Фактът, че територията попада в НАТУРА 2000 все още стопира “големите пари”, но никой не знае докога. Ако искате да имате истински досег с морето - рискувайте окачването на колата и се спуснете по черния път (в конкретния случай бял, поради специфичната почва в района) и вижте тази красота.
Да се върнем на самата Бяла. Градът е пример за добро управление. Инфраструктурата му се подобрява с всяка изминала година, красив е, а най-сериозното му достойнство е, че предлага възможност да си починете в истинския смисъл на думата. Напредничавостта на местната управа е довела дотам, че през летния сезон се провеждат редица мини фестивали, уъркшопове и сходни артистични активности. Освен традиоционните естрадно-певчески се случват и няколко независими проекта на сериозно европейско ниво. Инициативите са отворени за посетители, така че ако сте любители на неконвенционалното изкуство, ще имате възможност да видите някои филми, инсталации и т.н., които не са създадени по критериите на масовия вкус.
В Бяла има няколко нощни заведения, но (ако трябва да сме напълно честни) те са по-скоро посредствени. В намиращият се на 5 км Обзор нощната активност е по-голяма, но свързана преди всичко с пощраквания и препускане между чиниите на масата.
Хубавото в случая е, че и Варна, и Слънчев бряг се намират на малко повече от половин час път с кола, така че ако сте решили, че трябва да се “избухва” (местният жаргон за енергично забавление), мисията не е непостижима.
Що се отнася до храната. В Бяла се намират няколко ресторанта, които биха могли да бъдат определени като задоволителни, ако обаче искате великолепна кухня + добра атмосфера, съветът ми е да отидете до центъра на близкостоящото село Горица (намира се на 3 км в посока Варна). Без затруднение ще намерите гостилницата “При Панко”. Хората, които стопанисват заведението, са прецизни в подбора си на продукти (рибата и зеленчуците са толкова пресни и “необременени” от химия, че разликата с повечето ресторанти е очевидна) и приготвянето на ястията. Ракията им е домашна, майсторски направена и с една дума толкова добра, че отсега ми е жал за човека, изтеглил късата клечка, и натоварен със задължението да остане трезвен, за да ви откара обратно.
