Да минеш през или под Ламанша може да бъде по-бавно и по-интересно или по-експедитивно, но по-малко забавно.
Двата начина са по вода или по суша (под водата). Откакто е пуснат в експлоатация, подводният железопътен тунел (Eurotunel) конкурира успешно самолетните полети от Париж до Лондон или Брюксел. Самият тунел е между френския град Кале и британския Фолстоун и е с дължина 50 км. Предназначен е единствено за железопътен транспорт, но не си мислете, че прилича на обикновена железница. Състои се от три отделни тръби – по една за всяка посока и една аварийна, разположени на 50 метра под дъното на Ламанша.
Ако си обикновен пътник, качил се на скоростния влак в някоя от началните гари – Лондон, Париж, Брюксел или пък на някоя от междинните – Лил във Франция или Ашфорд във Великобритания, преминаването през тунела ще ти се стори като пътуване с метро – за около 35 минути. Ако обаче си на екскурзия с автобус или с кола, то ще бъдеш в специален влак, който се композира на терминал в Кале или Фолстоун. Имаш право да напускаш превозното си средство, но трябва да останеш до него, можеш да се поразтъпчеш само по тесните пътечки отстрани на подредените един зад друг автобуси или коли. Тази процедура става относително бързо. Трябва да уточним че ТИР-овете се товарят на отделни влакове и не се смесват с колите и автобусите. Скоростта на движение на влаковете в тунела е 160 км/ч (извън тунела е 300 км/ч) и бързото придвижване те спасява от всякакви клаустрофобични мисли. В случай, че се притеснявате за своята безопасност, трябва да знаете, че от 1994 г. до сега в тунела са възникнали само 3 пожара, но пък службите за сигурност са отработили евакуация на пътници при нужда до най-малките детайли. Така например, влаковете са с дължина от точно 375 метра защото през такова разстояние са аварийните изходи към сервизния тунел.
Значително по-бавно, но пък чувствително по-забавно е преминаването на Ламанша с ферибот. Примерно от френското пристанище Кале до английското Дувър. Като начало - липсва ти тягостното чувство, че си някъде на метри от дъното, защото в действителност си върху водната повърхност и можеш да се наслаждаваш на останалите плавателни съдове. Автобусите и колите се настаняват в ниската част на ферибота, а пътниците са длъжни да ги напуснат и да се качат на палубата. Тези временни „гаражи” се заключват и се отключват когато наближи времето за слизане. Пасажерите се разхождат свободно, могат да хапнат и да пийнат по нещо – тук има барове и малки ресторантчета, има дори оборудвани зали за деца. Плаща се в лири или в евро.
Много от пътниците на фериботите са просто хора, които отиват или се връщат от работа и лесно могат да бъда разпознати по това,че не се впечатляват от нищо, използват пътуването предимно за сън, включително и директно на пода.
Истината е, че можеш да преплуваш Ламанша с ферибот и по-евтино, и по-скъпо - в зависимост от фирмат-собственик и от натовареността на трафика. Цените падат около полунощ и се задържат ниски в малките часове на денонощието. За разлика от пътуването с влак през тунела, където паспортни проверки не се правят, пасажерите на фериботите са подложени на граничен контрол и от френска, и от британска страна.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
