Гранада неминуемо ще остане най-вкусният град, в който съм била. Тя подарява на посетителите си не само досег до величествената мавританска архитектура (Алхамбра), но и страхотно гастрономическо преживяване. Комбинация от ароматите на изтока, сервирани под формата на благоуханен чай и сладкиши в затъмнени арабски кафенета, или леденостудена бира в някой шумен бар на улицита, в която задължително се сервират чудни тапас.
Всъщност цяла Испания се гордее с веселата история за тапас – преди време мъжете затапвали (глаголът "tapar") с празни чинийки чашите с вино и бира, за да не се опиват мушичките в тях. Но испанец да държи празна чиния на масата е невъзможно, и така над главите на потните чаши пиво, се появили тапас – същата съвършено кръгла чинийка, но вече пълна с изобилие от местни специалитети. Парченца месо, нарязани фино от висящите по тавана сушени бутове (хамон, jamon iberico), салам (чорисо, chorizo) или твърдото сирене кесо (queso) са идеалното оправдание да изпиеш поне още една бира.
През вековете тапас се е утвърдила като най-гостоприемната черта на испанските кръчмари. Почти всеки бар в страната предлага на посетителите си безплатна порция мезета. Но тапас-върхът определено се сервира в Гранада - място, което приютява хиляди международни студенти целогодишно. Гранадските заведения продават по-евтина бира, задължително придружена от огромна порция вкусна храна, което отменя нуждата от ходене по ресторанти.
Един от най-предпочитаните барове е „Гнездото на бухала“ (El nido de buho), свито в сърцето на града, където освен питието и кулинарния подарък към него, получаваш и пълна купичка с най-сочните маслини на света! Друго интересно местенце, скрито в еврейския квартал Реалехо, е вегетарианският бар "Манила" (Manila). Заслужава си не само заради страхотното постно суши с карамелизиран сусам, но и заради честите прожекции на научнопопулярни филми и интересните дискусии след тях.
Гранада предизвика всеки свой посетител да я преоткрива именно чрез различните гостилници, които й дават различни форми и вкусове. Заведения за пътешестваници, по чиито стени висят снимки от различни места по света, а сервираните тапас разхождат из непознатите земи и вкусове на Египет, Индия или Дубай. Многобройните капитански кръчми, в които плаваш в компанията на прясно приготвена риба и морски дарове.
Някъде там е и моят любим бар – виновникът, заради който днес ръфам само ябълка за обяд – захарна къща на улица "Ескуалас" (Escualas), която предлага великолепна комбинация от силно кафе, прясно изцеден сок от портокал и милион и половина безплатни шоколадови прелъстителства.
И ако ви се отдаде случай да посетите и изживеете перлата на Андалусия, не му мислете много, погълнете я цялата, с романтичните калдъръмени улички, със симфоничните концерти на открито, с изящните фламенко танци и хладните кипарисови градини. А след като нахраните душата и очите си, не забраяйте и за тялото - тапас баровете ще замаят главата ви с пивка бира и безброй вкусотии. А ако на заминаване, освен с торбичката със сувенири, се приберете и с няколко килца отгоре, да знаете моята ябълкова диета върши чудеса.
