От британския град Дънуич днес не е останало много. Освен, разбира се, ако не говорим за морското дъно. Това, което в Средновековието е било внушителната столица на Източна Англия, днес се състои от едва няколко улици, кръчма и население от 84 души. През последните няколко века Дънуич безвъзвратно потъва под морските вълни заради ерозията на брега и вече половината е само история.
В местния музей можете да видите точно каква част от града вече е под вода и какво има там – църкви, площади, улици... Но истинският музей е на морския бряг – докато се разхождате по плажа, гледайте в краката си. Често сред едрите камъчета можете да попаднете на парчета от предмети от бита, изхвърлени от „подводните улици“. Случва се минувачи да откриват и парчета от кости от ерозиращото гробище на скалите.
До 13-ти век Дънуич е бил процъфтяващ град с население от около 3000 души. Докато не е разрушен от няколко поредни бури, а след това идва и ерозията.
Местните забележителности са две – останките от францисканския манастир и кръчмата Flora Tea Rooms, в която сервират риба с картофки и чай в ретро порцелан.
Но най-забележително е удивителното усещане за празнота. Както и мигът, в който осъзнавате, че след век или два Дънуич вече няма да съществува.
