Много е хубаво да поседнеш на скалите над Черепишкия манастир и да го видиш някъде там долу, в краката ти, като кукленска къщичка, поставена от нечия ръка на брега на Искър. И да си спомниш, че е построен по време на управлението на цар Иван Шишман – някъде в края на Второто българско царство, когато въпреки тежките времена на опустошение са се издигали крепости на вярата.
Тежките каменни плочи на покрива на сградите и спретнатия двор ще харесат не само на вас. Неслучайно в манастира има музеен кът, посветен на Иван Вазов - именно тук писателят се е вдъхновил за много от своите произведения, сред които разказите „Дядо Йоцо гледа“ и „Една българка“. Но не Вазов открива за литературата това спокойно кътче в Искърското дефиле. Преди него Алеко Константинов пише за обителта в пътеписите си „В Българска Швейцария“ и „София – Мездра - Враца“, които ви препоръчвам да прочетете (съвсем кратки са), докато влакът лъкатуши по извивките на Искър. При манастирския двор от страната на реката минава Алеята на Алеко – с пейки, на които да поседнеш, с гледка към водата и към отсрещните скали с пещери и причудливи форми.
Можете да дойдете и с кола, но с влак винаги ми се е струвало по-естествено. Някак си разходките в Искърското дефиле и влакът са свързани неразделно още от времето на прокарването на линията преди повече от сто години.
Слезте на гара Лютиброд, тръгнете към селото, преминете по моста над Искър и след кафенето плътно вдясно тръгнете по разбит чакълест път, който излиза на шосето към манастира. Черепишкият манастир е само на 40-ина минути пеша. Ако не броим фотопаузите, разбира се, защото след всеки следващ завой ти се иска да поспреш. По пътя ще минете и през четири малки тунела - бонус към приятната разходка. Някои са с правилна заоблена форма, а други - като грубо издялани с длето.
Черепишкият манастир „Успение Богородично“, е унищожаван няколко пъти по време на османската власт, но се възражда и се превръща в книжовен и културен център. Днес е със запазена възрожденска архитектура – прозорците са с рамки от тъмно дърво, на дървената камбанария няма как да не се покатерите... В костницата високо в скалите се съхраняват тленните останки на последните Ботеви четници, които са заловени и убити при потушаването на Априлското въстание. Може би най-впечатляващата костница в България, която наистина въздейства.
На връщане си оставете време да се разходите и в околностите на Лютиброд. Край моста над реката има детски кът, рибари и пейки с маси под сянката на върбите. Тук лятото Искър е много плитък и трудно ще издържите на изкушението да топнете крака в бистрата вода.
На отсрещния бряг се намира природният феномен Ритлите. Никъде другаде в България и Европа няма вертикално разположени в земята скали. Името им идва от вече остаряло приспособление за каруца – ритла – страничен кол, който придържа товара, пренасян с каруцата. А като застанеш в основата им и погледнеш нагоре... тръпки да те побият!
Ако сте по-авантюристично настроени, изкачете стръмния наклон между Ритлите и ще видите останките от средновековната крепост Коритенград, както и от 9 средновековни български църкви, разположени между непристъпните скали. На места можете ясно да видите формата на основите, на колоните и олтарите.
Тук е и местността Рашов дол, останала в историята с това, че е лобното място на последните десет Ботеви четници. Местността се намира на 2 км от връх Околчица и всяка година на 3 юни се прави възстановка на последните боеве.
Полезна информация: До Черепишкия манастир можете да стигнете с кола по пътя София-Мездра, като на около 15 км преди Мездра има отклонение, което води директно до портите на манастира. Другият вариант е с влак до гара Лютиброд, откъдето са около 3 км по шосето до манастира. Има и директен влак София-Черепиш, откъдето сте до манастира за 2 минути, но пропускате разходката из дефилето. Храмовият празник на манастира е на 15 август. Предлага се настаняване, има автомати за пакетирана храна и машина за топли напитки.
