Природата около две от големите езера в Рила, съчетана с посещение на най-големия български манастир.
Освен че е най-високата планина в България, обичана и посещавана от много туристи, Рила се оказва и крепост на културата и вярата в страната. В една от дълбоките си гористи долини, планината крие най-голямото духовно средище на българите – Рилския манастир. Разположената край бреговете на Рилска река света обител сама по себе си е място, привлекателно за мнозина. От района около нея обаче, започват и маршрути към много други туристически обекти – прекрасни кътчета, с които напълно разбираемо се слави Рила.
Една от интересните възможности за излет е околността на Рибни езера, които пък са сред най-големите планински езера в България. Те са две и са разположени в обширен циркус, вместен между върховете Йосифица, Канарата и Кьоравица. Горното Рибно езеро е по-голямото от двете, с издължена форма, полегати брегове и обширно водно огледало, в което красиво се отразяват околните чукари. Долното Рибно езеро е по-малко, с овална форма и също така плавно издигащи се брегове.
Между двете езера е построена едноименната хижа, която има кръстопътно положение и от която тръгват туристически пътеки в различни посоки – към Мальовишкия дял, към връх Мусала, към курорта Семково и така нататък.
Хубавото на Рибни езера е, че могат да бъдат както част от няколкодневен преход в Рила, така и обект на еднодневна разходка – условието за второто е да има наличие на автомобил. Изходен пункт за езерата е Рилският манастир – разстоянието от него до тях се преодолява за около пет часа, а маркировката е жълта. До манастира се стига с личен автомобил или с автобус - от Дупница или от София. Ако пет часа звучат прекалено – има и добра новина! След манастира по хубав асфалтов път се стига до зона за отдих край известната Кирилова поляна, която отстои на приблизително три часа от Рибни езера. Ако и това е много – след Кирилова поляна пътят продължава до местността „Тиха Рила”. Наистина в този последен участък асфалтът липсва, а и ширината на пътя намалява, но въпреки това при сухо време и нормални условия той е напълно проходим за леки коли.
Преходът от „Тиха Рила” до Рибни езера отнема едва около час по маркирана пътека. Впрочем, обозначеният с жълта маркировка маршрут от Рилския манастир съвпада с трасето на автомобилното шосе и черния път. Долината наоколо изглежда внушително със стръмните и извисяващи се склонове, а особено впечатляваща е гледката край Кирилова поляна – над нея в небето стремително се издигат върховете от Мальовишкото било, които от тази страна са почти непристъпни.
Бреговете на Рибни езера – обратно – са тревисти, полегати и много приятни за почивка. Хижата предлага подслон и храна, а след отсядане в нея има различни варианти за продължаване на разходката. В зависимост от избора на посока, обозначени с червено маршрути достигат до връх Мусала, заслоните „Кобилино бранище” и „Страшното езеро”, както и до хижа „Мальовица”. Синя маркировка за приблизително два часа отвежда до близкия връх Канарата, а връщането обратно към „Тиха Рила” също е един съвсем приемливо – особено ако времето не е в излишък.
Казано накратко – Рибни езера предлагат чудесни възможности за едно приятно излизане в планината, кратко или дълго - според желанието. Лесно достъпни са, а в същото време не така натоварени, както някои други подобни места, което ги прави добър избор за почивните дни.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
