Един от многото водопади с това име – този път край пещерата Бачо Киро
Дряново е малък, но забележителен град в Северна България, разположен не много далеч от Велико Търново. Освен като родно място на големия строител Никола Фичев (Колю Фичето), той е прочут и с красивите си околности, сред които могат да се видят не едно и две забележителни места. Най-посещавани са разположените в съседство Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил” и благоустроената пещерата Бачо Киро. Повечето хора идват, разглеждат манастира, евентуално отскачат до „под земята” за едно кръгче по краткия маршрут, след което си отиват.
А има какво още да се види – например, пътечките, виещи се по скалните венци наоколо с великолепните панорамни гледки, разкриващи се отгоре; малкият, но определено правещ впечатление каньон на река Андъка или пък водопадът Сини вир на Дряновската река, която протича до самите стени на манастира. Въпросният водопад се намира съвсем близо до светата обител – на някакви си петнадесетина минути – и нищо не пречи да бъде посетен поне за кратко време.
Височината му изобщо не е голяма – няколко метра – но хубавото е, че е разположен на река, която в този си участък вече е събрала далеч по-сериозен воден обем, отколкото повечето планински потоци, по които човек е свикнал да вижда водопади – поне тук, в България. Наистина голямо количество вода, сред грохот, пръски и пяна, се изсипва в огромен, а вероятно и доста дълбок вир под водопада. Гледката е такава най-вече през пролетта, след топенето на снеговете. В края на лятото водата спада, но мястото пак е притегателно със скалите наоколо, причудливо оформени оттечението на реката, както и с внушителните скални венци, които я притискат от две страни.
До Сини вир се отива лесно и удобно – с кола до паркинга пред Дряновския манастир и после по широка и равна пътека. Монашеската обител се намира на няколко километра от Дряново, по пътя за Габрово. Има указателни табели, така че проблеми с ориентирането няма. В почивни дни тук идват много хора и единствено намирането на място за паркиране може да представлява трудност. След преминаването през главния вход на манастира идва ред на големия вътрешен двор. В далечния му край, зад църквата, има тясно стълбище, което слиза през коридор в стената и излиза на дървен мост, прехвърлен над Дряновската река, която тук тече плътно до манастирските сгради. Гледката със сигурност е интересна – зидът се издига направо от водата.
Дървеното мостче отвежда до широко открито пространство – вляво от него, край брега на реката, се вижда широка пътека, в чието начало има няколко грамадни каменни блока. Това е пътят за Сини вир. След не повече от четвърт час ходене сред буйна зеленина и прохладна сянка, пътеката отвежда до водопада, разположен нагоре по течението на Дряновската река. Възможно е и качване над него, където по скалите има доста места за сядане и отмора, за похапване или дори за плаж. Виждат се многобройни бързеи, вирчета и миниатюрни водопади, но все пак най-интересен си остава Сини вир.
Мястото предлага отлични условия за отдих, а като се имат предвид близостта му до Бачо Киро и до манастира, както и лесния достъп – ясно е, чеби било хубаво да се отдели един час за посещението му. Особено пък след като човек така или иначе е отишъл в района.
Открийте още идеи за пещери в България.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
