Мусала е не просто най-високият връх на Балканите - той е най-високият между Алпите и Кавказ, което си е яко и спокойно може да послужи като повод за гордост, особено за пиянски разговор в гръцка кръчма. Южните ни съседи мъкнат павета откъде ли не за няколкото метра, които ние имаме дадени от Бога. Затова и е хубаво да се видят. Идея за еднодневна суперлежерна разходка (подходяща и за неизкушени от планинарството).
Истината е, че изкачването до Мусала е едно от най-леките и приятни занимания в планинарството с оглед на високото постижение. Планът за еднодневно посещение е лесен – качване на първа кабинка в Боровец (8:30-9:00 часа), което спестява 5 часа катерене като грешен дявол. Следва час разгулка по равна пътека от последната станция до хижа Мусала, която се намира в подножието на по-сериозното изкачаване. Оттам за около час-два катерене през изключително красиви места се стига до заслон „Ледено езеро“, което е много приятно място за обилно хапване и изпиване на три бири, които да дадат сили за последния щурм към върха. Не забравяйте обаче, че на тези височини храната се носи трудно и не бива да очаквате цени като в ресторант.
Тръгвайки отново, остава само последният щурм. Всъщност вариантите за това изкачване са два, като зимната пътека (когато 2 метра сняг покриват пътя) изглежда примамливо съкратена и подпомогната от въже за подкрепяне. Все пак погледът лъже и да се избере този маршрут, когато няма сняг, може да отнеме от удоволствието, заменяйки го с лъкатушене по остри камънаци.
Като изключим тази малко вероятна, но възможна грешка, пътят от Ястребец до Мусала е подходящ и за незапознатите с планината. Пътеките са добре обозначени и маркирани, а и почти не съществува възможност за объркване и без маркировката. Ежедневно изключително количество хора преминават пътя, голяма част от тях – семейства. Самият аз за пръв път стигнах до върха около 10-годишен, така че като цяло малко хора биха се затруднили.
Важното е, че си струва. С малко усилия човек достига до един от таваните на света. От по-малките, но както вече казахме, най-високият за хиляди километри наоколо и няма какво да спре погледа. Тук градът – прашното място, от което бягате, просто не съществува, това е съвсем различен свят. Не е магически, но няма нищо общо с познатото, като изключим другите мравки, които се катерят като вас. Мусала е немислимо изживяване, докато не бъде достигнато.
Важна е настройката, а да отидеш в планината като на разходка в музей е просто грешно. Тук определено има неща, които фотоапаратът не може да хване. А след това можеш спокойно да хванеш последна кабинка на лифта в 16:15 часа (стига да не се запиете в х. Мусала – тогава те чакат поне 4 часа в труднопроходим клек и дърварски пътеки) и да се прибереш като добър гражданин вкъщи още преди да засветят светлинките в термитника.
