Изкачването на връх Половрак в Лозенска планина е приятна идея за ден сред природата, ако сте прекарали времето от понеделник до петък сред смога на София. Планинският въздух, красивите гледки към София отвисоко и раздвижването по планинските склонове ще ви се отразят добре.
До Половрак можете да се качите от село Лозен (Долни Лозен) и от Пасарел, като двете села са свързани през върха от екопътека „Лозенска планина“. Екопътеката има и образователен елемент, тъй като минава през два мемориала - на незнайния четник на Бенковски и на капитан Димитър Списаревски.
Половрак е третият по височина връх в Лозенска планина (която, между другото, е част от Ихтиманска Средна гора) – 1182 м. Среща се и като Полуврак, Полувраг, Половраг. Името му е тракийско и означава Орлов поглед – човек наистина има чувството, че се е сдобил с такъв, когато се изкачи горе.
Маршрутът е маркиран в бяло-червено-бяло, като има места, на които маркировката е по-нарядко и трябва да сте максимално нащрек, особено ако минавате оттук за първи път, за да не поемете по някоя грешна пътека на стотиците кръстопътища в Лозенска планина. Хората, които познават тази планина, казват, че ориентацията в нея е трудна тъкмо заради многобройните пресичащи се черни пътища и пътечки.
Следва описание на маршрута от село Лозен.
Вземете автобус 5 (тръгва от автостанция Изток, спира и на Окръжна болница) и слезте на последната спирка в село Долни Лозен. Оттам хванете улица „Половрак“ и вървете по нея, докато стигнете сградата на тренировъчния център на БЧК (отляво се пада, голяма бяла сграда с червен кръст на фасадата). След като отминете сградата, свийте по отбивката вдясно. Първоначално ще се движите по асфалтов път, който впоследствие става черен и излиза до женския манастир „Свети Спас“. По пътя към манастира има беседки с пейки и чешма, където да заредите с вода. Непременно се отбийте в манастира, защото от него се разкрива красива панорамна гледка към София и началото на автомагистрала „Тракия“. Ако сте от хората с орлов поглед, ще успеете да видите даже и магистрала „Хемус“.
След манастира продължавате нагоре по пътеката и следвате маркировката през рядка гора с редуващи се полянки. Внимавайте да не изпуснете отбивката вляво. Има табела за отклонение към вилна зона Пасарел и друга, доста по-малка и изледняла табелка за Половрак. При отбивката обаче има пейка от трупи - по целия маршрут има 7-8 такива, които можете да ползвате за ориентир.
Още малко път и стигате до подножието на върха, където се намира гробът на незнайния четник на Бенковски. Според легендата от Хвърковатата чета на Георги Бенковски оцелял само един-единствен четник, който се крил известно време в пещера в подножието на върха, а селяни му носели храна и вода. След предателство обаче бил заловен и убит, а след Освобождението на лобното му място е издигнат мемориален комплекс. Днес на гроба му пише: „Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“.
Още 50 метра и излизате на самия връх Половрак. От 1182 м надморска височина пред очите ви се ширва невероятна гледка – Софийското поле, Рила, Плана, Витоша, Стара планина, язовир Искър, село Лозен.
Оттук можете да се върнете обратно (ако сте дошли с кола) или да продължите по екопътеката към село Пасарел. Хващате пътеката от върха надолу, като оттук нататък очите на четири, защото маршрутът има склонността рязко да сменя посоката, има много кръстопътища, а маркировката понякога е долу по камъните или е нарядко. Ако се окажете на пътека, на която няма бяло-червена пътека, значи сте се пообъркали.
Маршрутът минава през приятна борова гора, следва спускане надолу, към просторни поляни. Тук ще видите няколко каравани (някои със собствени заслони!), има и кът с пейки и няколко маси под сянката на дърво. Точно тук трябва да внимавате за пътя, който продължава нагоре по малко възвишение (а не към караваните), на върха на което имаотново пейка от трупи. Следват още 20-ина минути през поляни, след което навлизате в гориста местност и на няколко места ще се наложи да прешляпате малка рекичка.
Стигнете ли мемориала на капитан Димитър Списаревски, вече сте в края на пътеката.
Капитан Димитър Списаревски е български летец, който проявява огромна смелост и жертвоготовност по време на бомбардировките над София през Втората световна война. Той се врязва със самолета си във вражески американски самолет, след което се разбива с машината си точно на това място в Лозенска планина.
Подробности за живота на Списаревски можете да научите от няколко разпечатани листа и снимки, подредени в малък мемориален кът. Тук има маси и беседки за пикник и барбекю, а от реката идва прохлада. Тук е и краят на екопътеката. Маркировката обаче продължава и през вилната зона ви отвежда до центъра на село Пасарел, където можете да вземете автобус 3, който минава през Панчарево и обратно по Цариградско шосе до Автостанция Изток.
Дължина на пътеката: 11 км
Време за изминаване: Около 3-4 часа с почивки. Повече, ако спирате за пикник
Какво има по пътя: Беседки, огнища, пейки. Чешма има само преди манастира „Свети Спас“
Подходяща за: семейства с деца, еднодневен преход
Вижте още екопътеки в България.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
