Мама ми е казвала никога да не се качвам в коли на непознати, но пък никога нищо не е споменавала за лодки, а особено за ветроходки. Ето защо когато нa италианския бряг на Адриатическо море получих покана за разходка с лодка, пред мен не стоеше никаква морална дилема. Пък и в 60-и-нещо-годишния дядо, който я управляваше, не съзрях никаква реална или потенциална опасност, освен тази лодката да се окаже малка за мен и шкембето му едновременно. Този дядо си беше един истински морски вълк, както си го представяте от романите на Хемингуей и разните му там приказки за рибари – с обветрено лице (каквото и да значи това), бяла коса и брада и едни огромни гумени джапанки, от които може свят да ти се извие!
И така - хоппалла! - ето ме в лодката, поря вдъхновено вълните на Адриатика и си псувам под носа на всеки по-остър завой, защото лодката се накланя, а аз никак не мога да плувам. За да управлява лодката, старият моряк трябваше да придърпва и избутва някакви въжета, които пък за зла беда се намираха около и между краката ми, поради което той беше по-смутен и от мен и постоянно повтаряше: "Пардон, пардон..."
Освен това много държеше да си комуникираме. Той нищо не разбираше от моя английски, аз пък почти нищо не разбирах от неговия италиански и само кимах разбиращо с глава и скляпах на парцали. Когато не разбирам какво ми говорят на чужд език, само повтарям "Разбира се, разбира се!" (първата важна фраза, която трябва да научите) с най-уверения тон на Земята и се надявам да не съм се съгласила да се омъжа за някого.
И всичко си вървеше така, по мед и масло, докато дядото не викна: "Giu la testa!". Тъкмо щях отново да се съглася и да продължа да си се наслаждавам на морето, когато по тона му усетих, че този път е някак важно да разбера какво ми казва. Както и по устремилото се към главата ми платно на лодката. Докато кажа "Моля?!", една ръка ми бутна главата към дъното на лодката и – пфу! - се разминах на косъм с близка среща с тежката греда (сигурно си има и морски термин, ама аз ще подходя лаишки и ще си й викам греда!).
След това oбаче почнах да слушам с уши, отворени на четири, за "Giu la testa" (оказа се, че значи "Долу главата!'). И нямах голям избор - в противен случай щях да дискутирам времето с рибите на дъното.
Пък и в крайна сметка, ако се замислите, „Долу главата!” си е един изключително полезен израз, който може да се ползва в най-разнообразни ситуации.
