На 12 август Кирил Николов - Дизела тръгва от връх Ком с намеренито да пристигне на нос Емине на 17-а, поставяйки нов рекорд за пробега на маршрута. Въпреки че не успява да подобри рекорда от 1986 г. (5 денонощия и 14 часа), Кирил завършва пробега успешно. Ето историята на тази невероятна инициатива:
За да може да измине трасето навреме, Кирил Николов - Дизела си определя ритъм от 120 км на ден по билото на Стара Планина. Този ритъм изисква постоянно тичане и много кратки почивки за храна и сън, понякога само по 2 часа на ден.
Първият ден от пътуването преминава без изненади и големи трудности въпреки жегите от 12 август. На втория ден обаче Дизела претърпява контузия на глезена, която поставя под съмнение завършването на маршрута.
След кратка почивка в хижа Добрила той продължава да тича въпреки ранения си крак. През третия ден Кирил описва болката като “на вълни” - понякога направо го парализира, друг път почти си отива. Участъкът за третия ден е съкратен с цел стабилизаране на състоянието му. Екипът му описва премеждията през третия ден: “Той спря да яде, повръщаше всичко, което го карахме да хапне (...) Изкара треска за няколко часа”.
Дизела продължава. Въпреки трудностите той не се отказва и тича през четвъртия ден, спирайки за нощувка в Котево. В петия ден той стига до Ришкия проход, където започва най-трудната част от предизвикателството. Кирил Николов бяга вече трето денонощие с ранен крак, преборва се с треска и повръщане, но тук планината също започва да се обръща срещу него. В тази част от пътя липсва маркировка и много от пътеките са избуяли с малини и къпини. Дизела напредва по-бавно, но не спира. В полунощ той си позволява 2 часа сън, и в 2 сутринта тръгва отново, за да навакса изгубеното време.
Пет денонощия са минали, той има 14 часа, за да пристигне и да подобри рекорда. За съжаление обаче времето започва да се влошава и се разразява буря. Атлетът е на прага на силите си, бори се с дъжд и вятър и се опитва да финишира навреме. Спира само за кратки почивки, през които се преоблича в сухи дрехи. Болката в крака му също е силна и екипът счита за разумно да се прекрати начинанието. Но Кирил иска да продължи. Треньорката му Наталия описва момента: “Той лежеше и сълзи се стичаха от очите му, но не искаше да се откаже”. Бегачът изпада в хипотермия и се налага да го приберат за кратко време в джип, за да може тялото му да се стопли, след което той продължава да бяга.
На около 15 км от нос Емине има още неприятни изненади. Тежкотоварна техника е минавала скоро от там и пръстта е силно набраздена, което в силния дъжд се превръща в гъста кал. Вече е тъмно, дъждът се усилва, вятърът достига 70 км/ч, температурата на въздуха пада до 14 градуса. Екипът едвам напредва. По радиостанция ги уведомяват, че нито джиповете, нито хеликоптер може да им дойде на помощ заради непроходимия терен и лошите метерологични условия. След кратко съвещание екипът се отказва на 10 км от целта заради повишения риск за здравето и живота на участниците.
Въпреки че рекордът не е подобрен, екипът счита начинанието за успешно. “Аз съм изключително горда и щастлива: изпълнихме многократно слогана “Да достигнеш лимита си”, казва Наталия. Според нея успехът има и други измерения: “Популяризирахме маршрута, вдъхновихме много хора и направихме така, че в България да не се говори само за футбол”.
Кирил Николов-Дизела потвърди пред журналисти, че може да измине прехода за 5 денонощия и единствено отдава сегашния неуспех на контузията още на втория ден, съчетана с лошите метеорологични условия през последните 24 часа.
Няколко думи за Кирил Николов-Дизела:
Николов е национален състезател по планинско бягане и ориентиране. Той е европейски вицешампион по ориентиране през 2012 г. и четирикратен първи шампион в екстремното комплексно състезание XCo Adventure Cup през 2010, 2011, 2012 и 2013 г.
През 2013 г. той направи пробега “5 върха”, покорявайки 5-те най-високи върха в България за 24 часа.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
