Подозирам, че няма българин, който да не изпитва специални чувства към символа на нашето малко ъгълче от света - планината, чието име носи целият Балкански полуостров. А също към нейното историческо значение и усещането за българския дух, който витае из старите къщи, писаните църкви, зелените дворове и стръмните улички.
Множество китни селца и градчета, скътани в прегръдките на тази чудна планина, очакват да ни посрещнат с уют, да изпълнят сетивата ни с радост, а понякога и да ни вземат акъла с нещо напълно неочаквано, точно когато сме сигурни, че вече всичко сме видели.
И така, какво да видим в Дряново, китен балкански град и общински център, разположен на пътя Габрово – Велико Търново.
Само ще спомена най-известния туристически обект в района - Дряновският манастир с пещерата Бачо Киро. Вместо тях ще обърнем повече внимание на самия град. Една от основните му заслуги е, че е успял в самото начало на 19 век да дари на нацията един от нейните гении – Майстор (Уста) Колю Фичето. Невероятен архитект и строител, чиито произведения ни удивяват и радват из цялата страна. Съвсем естествено, в центъра ни посреща статуя на майстора, точно до входа на музея „Колю Фичето“, посветен на живота и наследството му. От другата страна виждаме една от трите възрожденски църкви на Дряново – „Света Троица“, която откъм улицата може да се сбърка с обикновена къща.
Отсреща през площада пък стои една напълно необикновена къща с изцяло дървена фасада. Това е Лафчиевата къща, наричана още „къщата без пироните“, тъй като се твърди, че в конструкцията й не е използван дори един гвоздей. Вътре можем да видим как са живели хората в епохата на Възраждането, какво са обличали, с какви накити са се кичили, в какви паници са хапвали и тъй нататък. Защо на коланчето на невестите отзад са закачали шарени ширити и какво представлява „сокаят“ в женската носия. А уредниците твърдят, че досега не са имали нито един посетител, който да не е пожелал да се снима на мъничките трикраки столчета край ниската софра!
Централната улица , тръгваща от площада, ни отвежда до две от „произведенията“ на Колю Фичето. Първото е практически скрито зад фасадите на къщите по улицата; към него води покрито стълбище, входът за което може лесно да се пропусне. Става въпрос за църквата „Свети Никола“ от 1851 г. След като уцелим прохода и изкачим стълбите, се озоваваме в яркозелен двор с чешма и малко гробище с интересни паметни плочи. А пред нас се изправя сградата на църквата, която е в много добро състояние благодарение на няколкото реновирания през годините.
За мен лично по-интересното е вътре в църквата. Из всички сайтове наблягат на извитите и изписани балкони на емпорията в задната част на храма, както и на иконите в иконостаса, някои от които са дело на небезизвестния майстор Станислав Доспевски. Всичко това е впечатляващо и особено изписаните балкони, както се вижда на най-горната снимка. Обаче аз се впечатлих най-вече от горния ред стенописи по страничните кораби на църквата. Пише, че стенописите са от 1926 г.; не пише чии са. Според мен даже са от поне двама различни автори, като горният ред изглежда сякаш е взет от книга с руски народни приказки. Ето вижте:
За финал ще ви отведа до Икономовата къща, другата сграда на Колю Фичето по главната улица. Не че в Дряново няма още много за гледане, но нека оставим и нещо, което да откриете сами. Като Гимназията, Часовниковата кула или релефната карта на България, находяща се срещу въпросната кула. Икономовата къща е била обитавана до неотдавна, последно в качеството й на „временен“ дом за семейства, решили да се заселят в Дряново, докато си намерят постоянно жилище. Най-впечатляващото в нея естествено е архитектурата, която откъм задната страна (двора) ми се видя по-хубава, отколкото откъм фасадата.
Докато сме на тема архитектура, трябва да обърнем специално внимание на мазетата. В тях в момента са изложени стенописи, свалени (всъщност спасени) от стари църкви из региона, като например „Свети Йоан Предтеча и Кръстител“ от село Каломен. Можем да видим надписа, който е бил изписан над входа - стандартен надпис от 18-19 век на църковно-славянски език, че църквата е построена с подкрепата и благословията на Светата Троица. Можем да видим и част от иконите заедно със стенописите. Всички те се вписват чудесно върху старите каменни зидове под дебелите греди на таваните.
На горните етажи на Икономовата къща можем да видим орнаментираните дъсчени тавани и почти нищо друго запазено от интериора, което е обяснимо. Днес стаите приютяват изложба на икони от църкви и домове в района на Дряново, включително триптихи, домашни олтари и резбовани странични облегалки от архиерейски тронове. Можем да видим някои доста ценни произведения от 17-ти век, като единственото в България изображение на Света Мария Египетска със Свети Зосим. Или огромният свитък „Йерусалимия“, който всеки кандидат-хаджия е трябвало да си донесе от Светите земи, за да докаже поклонничеството си.
С две думи, юли може да е време за море, но със сигурност няма да скучаем и в прегръдките на Балкана!
Автор: Симана Марковска - за още интересни приключения, вижте тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
