Джвак – джвак - джвак!
Джапаме с гумените ботуши между блатни треви с човешки бой. На места калта е до глезените, но ботушите са железни (тъй де, гумени) и не пропускат и капчица. В насрещното платно на блатната пътека срещаме други туристи. Жената е по джапанки. Мъжът се е събул бос и е в кал до уши за по-лесно.
Всъщност, обикновено тук няма тълпи от посетители, въпреки че Дуранкулашкото езеро крие много тайни, които само чакат да бъдат открити.
На единия остров в езерото ще откриете нещо, известно сред археолозите като Езерния град – и първият праисторически музей на открито в България.
Тинестата пътека излиза на малко вито стълбище - и сме там!
От сградите от различни епохи и векове не е останало много. Горе-долу само основите. Тук-там има и по някоя изгнила табела с информация. Езерният град обаче би бил истинска находка за Индиана Джоунс – тук са открити артефакти от над 100 века преди Христа, най-старото обработено злато в света, едни от първите каменни постройки в Европа, находки от праисторически култури, траки, гърци, прабългари... В продължение на десетки хиляди години тук е кипял живот, и то какъв!
Стъпка след стъпка на острова между стените на човек му е нужно само мъничко въображение и ще си представи как в тази правоъгълна сграда прабългарски юначага е държал верния си спътник и другар в боевете – коня Росинант (Росинант, струва ми се, би било чудесно име за прабългарски кон).
В следващата постройка древногръцка девойка с благородно потекло си е почивала, а няколко слуги са й пълнили ваната с магарешко мляко... Или пък не съвсем... Ама, въображение, не можеш да го спреш, като се развинти...
Човек може да поседне на подредените един върху друг камъни и да гледа птиците, които излитат на цели ята, сякаш чули шум от ловец, стъпил по погрешка върху суха съчка. Дуранкулашкото езеро е защитена територия, където тренирано око ще види десетки видове птици.
А по залез цветовете са меки и топли, а времето и мястото са чудесни за размишление. Или пък за изпробване на новите ви гумени ботуши. Сериозно – не идвайте без тях!
... Защото...
Джвак - джвак - джвак!
Полезна информация: За да стигнете до езерото, хванете крайбрежния път от Варна в посока Дуранкулак и при табелата за Дуранкулашко езеро отбийте вдясно. По тесен асфалтов път ще стигнете до две информационни табели, откъдето се отклонява черен път вдясно. Хванете по него, в края му има по-широко място, където можете да оставите колата. Оттам нататък сте пеша.
Ако искате да видите находките от Езерния град, малка сбирка има в музея в Дуранкулак, някои са в Националниия исторически музей в София, а повечето са в Историческия музей на Добрич.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
