Светът е малък, а български потомци дебнат отвсякъде. Ще започнем разказа си за Джереми Албелда не с него, а с баба му и дядо му. Те са български евреи, които със започването на Втората световна война успяват да стигнат до Америка, без да знаят, че България ще спаси своите евреи от концлагерите. Джереми разказва, че е израснал с куп български неща, без дори да го е осъзнавал – като баница със сирене и спанак или сини мъниста против уроки. Като малък си спомня как баба му и дядо му са избухвали в спорове на български, когато не са искали никой друг да разбере какво си казват.
Днес Джереми е фитнес инструктор и има свой блог за пътуване с многообещаващото име "Светът или нищо". Разпитахме го за историята на семейството му и за това как самият той обича да пътува.
- Знаеш ли нещо повече за това какви хора са били баба ти и дядо ти?
- Дядо ми е бил на 18 години, когато е напуснал София. Заминал е сам. Баща му е предвидил опасността и го е накарал да замине. Това се е случило през 1939 г. За да получи студентска виза, е трябвало да учи специалност, която не се предлага в България, и той е избрал химично инженерство. Баща му е бил продавач на птици.
Баба ми пък е напуснала София през 1940 г. - на 9-годишна възраст заедно с родителите си и брат си. Баща й се е занимавал с внос и износ и е познавал доста хора в Европа, чрез които е направил контакт за Америка. Получили са визи и с влак през Югославия, Италия и Франция стигнали до Лисабон, откъдето се качили на кораб за САЩ.
Дядо ми е знаел малко английски, защото е посещавал американска гимназия, така че му е било лесно да се приспособи. Баба ми обаче не знаела и дума английски, затова когато пристигнала в САЩ, трябвало да ходи на детска градина, въпреки че била на 9 години.
Баща ми е първият, който се е родил в САЩ, и ми е разказвал, че семейството се е местело постоянно, докато той е растял – включително в Ню Йорк, Пенсилвания, Флорида, Калифорния и Пуерто Рико.
- Израснал ли си с нещо, което би нарекъл „българско“?
- Баба ми готвеше много често. Ядяхме баница през цялото време, както и най-различни видове тестени закуски със спанак, които нямам представа как се казват! Освен това навсякъде из къщи имаше висулки против уроки и лоши очи и ги намирах постоянно в джобовете на якетата и панталоните си, в чекмеджетата или в училищната си раница – всеки път, когато баба ни идваше на гости. Слагаше ги навсякъде!
- Кое е това нещо, което винаги вземаш със себе си на път?
- Лаптопа си, защото като блогър трябва винаги да можеш да добавиш ново съдържание. В днешно време Wi-Fi връзката е доста разпространена и можеш да ползваш лаптопа си, където и да си.
- Кое място би искал непременно да видиш, преди да умреш?
- Има твърде много места, които бих искал да видя, преди да сложа край на пътешестването си, но тези, които наистина искам да посетя, са Азербайджан, Филипините и Тайланд.
- Кой е най-важният съвет за пътуване, който би дал?
- Пътуването наистина не е толкова скъпо и трудно, колкото си мислят хората. Има милиони креативни начини да спестиш пари, за да посетиш всички места, за които си мечтаеш.
- Кое е най-странното ти преживяване по време на пътуване?
- Да кимам с глава за „не“ в България, когато всъщност исках да кажа „да“.
- За колко време си стягаш багажа?
- Отказвам да нося чекиран багаж в самолетите, защото не обичам да плащам допълнително, така че като пътуваш само с ръчен багаж, си принуден да вземеш само нещата, които ти трябват. Обикновено хората стягат прекалено много багаж, а аз обикновено мога да изкарам две седмици преди да се наложи да пера.
- Кое е първото нещо, което правиш, когато пристигнеш на ново място?
- Намирам хостел или хотел, хвърлям куфара си и излизам на разходка. Голям фен съм на картите и не се чувствам особено комфортно, докато не се ориентирам из улиците и района и не пообиколя малко.
- Има ли място, на което не би се върнал?
- Панама. Извън Панама Сити има красиви пейзажи и природа, но самият град ми се стори заспал и сякаш нищо не се случва в него.
- Какво е за теб удобството?
- Удобството е много важно за мен. Бих похарчил няколко допълнителни долара, за да получа повече удобства. Когато бях в колежа, бях свикнал да издържам на доста примитивни условия, но с възрастта ставаш все по-упорит (аз съм само на 24 години, между другото, хаха)
- Колко важно е планирането на маршрута?
- За мен то е също много важно. Както вече споменах, обичам да знам къде се намирам, къде отивам и как ще стигна там.
- Какво включва идеалното пътуване?
- Много забавления – от музеи до маунтин байк, добра храна и добър нощен живот.
- Къде се намира пейката с най-хубавата гледка?
- Това е една пейка в истанбулския квартал Султанахмет, откъдето се виждат множеството хълмове в града, джамиите, които се издигат към небето над заобикалящите ги сгради, и оживеното движение на корабчета във водата.
Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.
