От София и Велико Търново до мистичните светилища на Странджа и разпадащия се паметник на връх Бузлуджа – Бен пътува и пее, пее и пътува със своето укулеле (вид малка китара).
Този французин ще ви разсмее, развесели и замисли, защото мисията на пътешествието му е да съчинява песни, а първата точка от това музикално приключение е България. Песен за лева, за паметника на Асеневци в Търново, за мартеницата и за куп други неща, които приемаме за нормални – защото не сме ги погледнали през очите на чужденците.
Ето какво разказа Бен специално в интервю за Peika.bg:
- Кой е Бен и защо пътува със своето укулеле?
- Казвам се Бен, на 26 години съм и съм от френско-английски произход. Ходил съм в университет, имал съм работа – обичайните неща, но тази година реших да се отдам на най-вълнуващия живот, за който съм си мечтал. Така че взех си укулелетата и раницата и се отправих на музикално откривателство на света. Така де, за момента България. Често пътувам с малките си китари и обожавам да пиша песни. Но със сайта, който направих, мога да покажа на всички красотата на места, които невинаги са сред най-желаните от туристите. Там, където снимам песните, хората, които интервюирам за подкастовете си, снимки, постове в блога – това е приключение, което може да вдъхнови хората да дойдат на места, за които не се говори много. Обичам и да пея, така че...
- Какво те учуди най-много, когато за пръв път пристигна в България?
- Левът. Без съмнение. Парите. Всяка банкнота представя различен стил на оформяне на окосмяването по лицето. Сякаш е направено нарочно, за да дава идея на хората как да си бръснат брадата. Всъщност, след това написах песен за това: "The Leva: How to trimm your beard" („Левът – как да си оформяш брадата“).
Любима ми е банкнотата от 10 лева, с мустака. Никога не съм имала стотачка, но някой ми я показа и тя също представя добър стил на брадата. Освен това много ми хареса традицията с мартениците, тя беше много важна част от пътуването ми в България. Къде я получих (София, в началото), къде я закачих (дръвче до тракийска гробница край Шипка), къде записах песента за нея (във Варна). Надявам се някой ден да започна традицията с мартениците и във Франция.
- Има ли пътешествието ти крайна дата?
- Всъщност не. В първата си песен, която е нещо като въведение, казвам, че просто ще пропътувам цялото разстояние от „източните пейзажи чак до остров Сили“, защото звучи забавно. Това е остров югозападно от Англия (мисля), така че пътешествието вероятно ще приключи, когато се озова там. Все пак това е европейско „синьо пътешествие с укулеле“. Бих искал да направя зелено в Южна Америка и лилаво в Индия.
- Как се издържаш по пътя?
- Ами... Губя доста пари. Преди работех и бях спестил малко пари, но се надявам хората да започнат да правят дарения за пътуването ми или да купуват албуми, защото иначе ще вземе да става сложно. Но засега имам доста късмет. Изключително съм благодарен, че България не е скъпа за чужденците. Ако бях в собствената си страна, пътуването ми щеше отдавна да е приключило.
- Къде откриваш вдъхновение за песните си?
- На различни места. В една тиха вечер в Копривщица, в невероятната сила на Белоградчишките скали, в следобедното чукане с яйца с български приятел, в упадащия символ Бузлуджа, в историята на братята Асен и Петър, които са се борили с императора, за да освободят страната си... Нещата, които ме вълнуват или трогват винаги се превръщат във вдъхновение. Това обаче не означава, че песните са добри, ха-ха!
Но България с нейната красота и култура помогна за моята креативност. Всъщност не правя само песни, редовно записвам и подкастове. Те са много важни за мен, защото точно това е начинът, по който наистина откривам и споделям културата на страната. Каня готини българи да си говорим за неща, които ги вълнуват, за градовете им, за бозата или историята на Одесос (можете да слушате подкастовете в сайта или в iTunes безплатно). В четвъртия млада музикантка от Варна, Полина, беше така добра да изсвири и изпее малко традиционна музика в съпровод на тамбурата си. Това беше много специален момент.
- Коя е следващата ти дестинация?
- Планът ми беше да остана в България само няколко седмици, а останах повече от два месеца! От Белоградчик до Малко Търново беше прекрасно пътуване и сега ми е много трудно да си тръгна. Но следващата ми дестинация е Румъния, искам да отида също и в Украйна и Унгария, а след това да се спусна към другите балкански страни. Но не трябва да прекарвам толкова много време във всяка страна!
*
Сайтът на Бен можете да откриете тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
