Гавин Менсес е историк, който подобно на хиляди авантюристи по света, е завладян от търсенето на местонахождението на древната империя Атлантида. Той смята, че е открил доказателства за съществуването й не къде да е, а на гръцкия остров Крит. Прочетете откъс от книгата му "Изгубената империя Атлантида" (Издателство "Сиела").
Тръгнахме с кола. На места тесните пътища бяха по-скоро като брод, образуван от дъждовете през изминалите два дни. Карахме много предпазливо през калния наниз от красиви села, в които гроздовете още висяха по лозите. Земята край пътя беше покрита с пожълтяла детелина, а смокиновите дървета все още пазеха тъмнозелените си листа даже по Коледа.
Крит е невероятно плодороден остров. Като излизахме от едно разнебитено село, видяхме двама мъже, които влачеха прасе през пътя и го завързаха между две стълби, готово за клане. След цял ден пътуване по криволичещи пътища, често препречвани от стада черни и бели кози, чиито чанове звъняха, за да разгонват змиите, най-сетне стигнахме до търсеното от нас място, което бяхме избрали абсолютно произволно в онази сутрин. - древния дворец на Фестос.
Според мита Фестос бил основан от един от синовете на легендарния герой Херкулес. Той наистина изглежда величествен. Разрушеният дворцов комплекс се разгръща като огромен бял поднос върху тъмнозеления фон на боровата гора в южната част на острова. Древните гърци смятали, че това е един от градовете, основани от великия цар Минос, който властвал над Крит векове преди Троянската война – митологична фигура. Заехме се да разглеждаме руините и скоро разбрахме, че символът на царската власт на Минос бил лабирос, или двойната брадва – страховито церемониално оръжие, оформено като нарастващата и намаляваща луна, опрени гръб в гръб. Другият символ на огромната власт на Минос бил ужасяващият образ на разярен бик.
Тръгнахме по руините, които бяха наистина изумителни. Фестос е обширен – по-голям от кралския дворец на Свещения римски император Карл Велики в Аахен и поне три пъти по-голям от лондонския Бъкингамски дворец.
Неговата внушителна, но семпла безупречна архитектура, за която е използван елегантен дялан камък, изглежда, е част от хармоничен общ план. Широко открито стълбище води от театъра с арената на биковете до царския дворец и оттам до гладки каменни платформи, гледащи към заобикалящия пръстен от планини и към зелената равнина, която се спуска към далечното море. Общото впечатление е за лекота и простор. Поради танцуващите отблясъци на слънцето във вировете и дворовете цялото място сякаш плаваше между небето и земята. Покоят и мащабът на градежа моментално предизвикаха и у двама ни представата за едно и също нещо – монументалната архитектура на Египет.
Откъс от „Изгубената империя Атлантида“ на Гавин Менсес (Издателство „Сиела“)
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
