Могат ли точните науки да съжителстват заедно с творчеството?
Отговорът определено е „да“, а доказателството за това е един програмист и пътешественик – Елена Иванова от блога „Друми в думи“. Ели е математик. От дете обикаля България, заради многобройните състезания по математика, в които участва. Така страстта към числата поражда друга – към България. Днес нейните пътешествия вдъхновяват много хора да преотриват страната ни.
Срещнах се с Ели, за да ни разкаже за себе си, за блога и специалните места по пътя.
- Здравей, Ели. Блогът ти „Друми в думи“ е един от първите български блогове за пътешествия. Разкажи ни как започна всичко?
- Аз съм програмист по професия. Направила съм много сайтове, но с времето разбрах, че хората се интересуват повече от самото съдържание, отколкото от техническите параметри. Исках да видя какво е да създаваш съдържание, да имаш собствен сайт. И така малко по малко се получиха нещата. Както казват „Апетитът идва с яденето“.
- Името на блога е много интересно и запомнящо се - „Друми в думи“. Как го измисли?
- Първоначално блога се казваше eliivanova.com, защото го бях замислила като личен блог. Минаха две години, хората започнаха да дават отзиви, да четат, посещенията се увеличиха и си казах, че това заглавие е прекалено лично. Исках да измисля друго, което да е с чисто български думички, защото блогът е за български читатели. Исках да бъде свързано с пътуване и с маршрутите, които описвам. След известно време заглавието само си дойде - „Друми в думи“.
- Има ли място, към което си тръгвала, но по някаква причина не си стигнала, не си го открила?
- О, имам много неуспешни опити. Бях тръгнала на търся крепостта "Петрич кале". Тя е в района на Варна. Бях прочела за нея в една книжа за забележителности по Северното Черноморие. Тръгнах за село Разделна, от където започва пътя към крепостта. Стигнах в него и попитах един човек как да стигна до „Петрич кале“. Неговите указания ме пратиха в някакъв частен имот. Върнах се в селото, попита друг човек, той ме прати на друго място. Отидох – пак нищо. Най-накрая се стъмни, отказах се и безславно се прибрах.
Имам и друг такъв неуспешен опит. Исках да кача Черни връх от Златните мостове през хижа Кумата. Отидох там през април месец преди 2 години. В София беше паднал малко сняг. Като се качих на Златните мостове се виждаше, че напред има повече от метър сняг. Газих, газих – едва стигнах до хижа Кумата. Хижарят тъкмо беше поразчистил малко пътя. Зад Кумата се виждаше метър и половина недокоснат сняг. Оставаха 2 часа път до върха и нямаше как да стигна. Тогава още веднъж разбрах колко е важна предварителната подготовка.
- Пътят обаче крие и много приятни изненади. Има ли място, на което си попаднала случайно и много те е впечатлило?
- Когато бях на крепостта Мезек, екскурзоводът ме посъветва: „На всяка цена посетете Глухите камъни. Светилището е огромно и е много близо!“. Това наистина е впечатляващо място. Бях видяла в интернет, че някъде в скалите има специален знак – петроглиф, но не пишеше къде точно се намира. Много се зарадвах, когато го отрих!
- Кое е твоето специално място?
- Мястото за съжаление вече не е в пределите на България. Сега е в Гърция. Това е остров Свети Ахил – любимото място на цар Самуил. Гледката наистина е магична – Преспанското езеро и островът в средата, заобиколен от високи хълмове. Там усетих и някаква тъга, сякаш мъката на цар Самуил, която е изпитал след като вижда ослепените си войници, още витае там.
Силно впечатление ми направи голямата базилика на острова. Когато продължих зад нея, открих един много интересен манастир - „Света Богородица“. Стенописите в него са запазени в напълно оригиналния им вид.
- От къде един блогър-пътешественик, който дава идеи на толкова много хора, намира своето вдъхновение?
- Когато посетя дадено място – независимо дали е планински маршрут или историческа забележителност – винаги изскача и друго, за което не знам. Преди да тръгна на път доста чета и се подготвят с информация, но продължавам да търся и след като се върна от пътешествието. Откривам, че има много свързани едно с друго места или такива със сходно значение. Обичам да чета и исторически романи. Там изникват много имена на битки, крепости, които също ме вдъхновяват.
- А имаш ли си любима пейка?
- Да, това е пейката пред хижа Ехо, от която се вижда връх Юмрука и връх Вежен и още много планински красоти. Попаднах на нея по време на прехода от Беклемето до хижа Козя стена. Тогава минах по сами рид. Беше много завладяващо преживяване.
- Какво е посланието на твоя блог?
- Искам да покажа, че в България има много интересни и различни забележителности– природни, културни, исторически, които трябва да познаваме. Освен това пътуването е движение, а движението е здраве. Така че то е изключително важно, особено за хората като мен, които през седмицата работят пред компютъра. Искам да покажа, че всеки може да пътува. Това е нещо нормално и е напълно достъпно занимание!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
