Фреди Меркюри е голям почитател на операта и една майска вечер през 1983 г. е сред зрителите в кралската опера Ковънт Гардън в Лондон. Произведението, което гледа е "Бал с маски" от Верди, а на сцената е великият Лучано Павароти.
След партията на Павароти бавно излиза дивата Монсерат Кабайе. Гласът и е толкова въздействащ и красив, че Фреди буквално полудява, като я вижда. Той никога преди това не е чувал името ѝ и не знае коя е тя. Когато свършва нейната част и тя се скрива зад кулисите, Фреди започва да се върти на стола и непрекъснато да пита личния си асистент Питър Фристоун:
„Кога ще дойде тя, кога ще се върне на сцената?“
Три години по-късно, през 1986 г., в едно от редките си телевизионни интервюта Фреди споменава, че за него Монсерат Кабайе е най-добрата оперна певица на света и много би се радвал да я срещне лично. Почти една година по-късно, Фреди Меркюри отива при своя приятел Майк Моран, викайки от радост: „Никога няма да познаеш! Получих съобщение, че Монсерат иска да ме види!“
Срещата им е определена за два следобяд в хотел Риц в Барселона, който сега носи името El Palace. Фреди ходи притеснено напред-назад и кара асистента си да проверява на вратата на всеки три минути дали тя идва. Монсерат пристига точно в два и тридесет с половинчасово закъснение. Тя казва за тази тяхна първа среща: „Моите ръце бяха ужасно студени, когато се ръкувахме, но неговите бяха още по-студени. Тогава разбрах, че той също е толкова нервен, колкото съм и аз. Но това означаваше, че и двамата сме много респектирани един от друг. Пианото беше в ъгъла и Фреди започна да свири, а аз да пея. И после спряхме и започнахме да си говорим и това продължи с часове. Когато свършихме, ние се погледнахме в очите и аз разбрах, че той ме е завладял.“
В друга една паметна вечер, Монсерат казва на Фреди, че много иска той да напише песен за родния ѝ град. Тримата с Майк Моран сядат до пианото, започват да импровизират и до изгрева на слънцето Майк и Фреди написват песента за родния град на дивата - Барселона.
„Това беше много, много специална нощ и аз никога няма да я забравя. В един момент разбрах, че е станало шест часа сутринта, а аз същия ден имах концерт, за който трябваше да хвана самолета. Фреди предложи да запишем песента в студио и заедно да я изпълним пред публика. За него беше някак нормално, но за мен не. Аз му казах, Фреди, слушай, аз съм възрастна, огромна… а той ми отговори, че музиката няма възраст. За операта това беше революция по онова време.“ - споделя Монсерат.
В последното си телевизионно интервю, Фреди разказва как Монсерат се е поинтересувала колко песни има в един рок албум и когато той и отговорил, че са около 10, тя отвърнала ентусиазирано: „Напиши тогава 10 песни за нас. Просто ги напиши до утре“. После, когато обсъждат графика ѝ, в който да запишат „Барселона“ се оказва, че за цялата година тя има само три свободни дни през май. За да спести време, Фреди първо записва песента сам, пеейки ролята на Кабайе на фалцет. След това и изпраща записа, за да я подготви за съвместните им студийни записи.
Кабайе предлага на Фреди с песента "Барселона" да се състезават за химн на летните олимпийски игри през 1992 г. Конкурсът се провежда през 1988 г., четири години преди самите игри, но в крайна сметка друга песен е избрана за фаворит.
Първото публично изпълнение на песента „Барселона“ се състои на 29 май 1987 г. на остров Ибиса в нощен клуб Кu, който сега се казва Privilege Ibiza и е известен като най-големият нощен клуб в света. Двамата заедно са като изригващи вулкани на сцената, защото комбинацията им е взривоопасна. Тъй като Кабайе е сопрано, Меркюри пее с естествения си баритонов глас, а не в „принуден“ тенор, което е обичайно за другите му изпълнения. Резултатът е главозамайващ.
„Едната година, прекарана с Фреди, е удивителен период в моя живот. Много изненадващ и щастлив. Беше като разгръщане, като отворен прозорец към света. Много, много млади хора идват днес на опера. Те казват, ние искаме да видим кой така „крещи“ до Фреди и сме много благодарни на него и на теб за музиката, която срещаме за първи път. Той много ме обичаше, аз него също.“ - довършва със сълзи, но и с блясък в очите Монсерат, за която знаем, че я е свързвало топло приятелство и с българските колоси Гена Димитрова и Никола Гюзелев.
Веднъж, пред много приятели, Фреди казва за нея: „Аз обичам музиката. Тя Е музиката.“
Каква е разликата да пееш рок с Фреди Меркюри и да изпълняваш опера с Хосе Карерас? - питат Монсерат и тя много откровено разкрива:
„Надявам се да не ви шокирам с това, което ще кажа, но то е начинът, по който го чувствам. Да бъдеш част от творчество, от създаване на нещо. В операта ти влизаш като "парче" от голяма картина, която вече е нарисувана и ставаш фрагмент от тази картина. Губиш своята индивидуалност по някакъв начин. С Фреди ние създадохме нещо, някакво творение, надявам се. Аз се забавлявах извънредно много по време на целия процес. Чувствах се свободна, не трябваше да следвам напътствията на диригент. Вдъхнових се от света, който видях. Този тип музика е истински свободна и аз я обичам.“
Последното изпълнение на живо, пред публика, на Фреди Меркюри е на 8 октомври 1988 г. по време на открития фестивал "La Nit", до магическите фонтани на Монжуик в Барселона. Поводът е пристигането на олимпийския огън от Сеул. До Фреди е Монсерат Кабайе и те заедно изпълняват три песни от предстоящия им албум - "Barcelona", "How Can I Go On" and "The Golden Boy".
Светът губи Фреди Меркюри на 24 ноември 1991 г., когато той умира от пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН, едва на 45 години. През 1992 г. записът на песента "Барселона" звучи върху пътепис за града в началото на международното излъчване на церемонията по откриването на Олимпиадата.
През 1999 г., преди началото на финала на Шампионската лига на УЕФА, между отборите на Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен, който се провежда на стадион Камп Ноу, Монсерат Кабайе представя "Барселона" на живо, а на огромен екран на стадиона се излъчват "настръхващи" кадри с пеещия Фреди.
„Имала съм много предложения през годините от мои колеги отново да изпълня такава песен, но това, което направихме с Фреди за мен беше много специално и знам, че не може да се повтори.“ - категорична е Монсерат Кабайе.
В наши дни, първата песен, която звучи по време на вечерното представление на магическите фонтани на Монжуик е именно "Барселона". Макар да не става химн на летните олимпийски игри, тази песен се превръща в химн на града и ще ни връща винаги към два велики вулкана от емоция и съвършенство - Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе!
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
